XXXIII МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ
От 1 до 3 ноември 2023 г. ще се проведе Тридесет и третият международен симпозиум "Съвременни технологии,
образование и професионална практика в геодезията и свързаните с нея области" със специална сесия за млади учени,
специалисти и студенти и изложба с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" по Договор № КП-06-МНФ/27/08.08.2023 г.
Място на събитието – Федерация на научно-техническите съюзи
Адрес – гр. София, ул. Георги С. Раковски 108
Повече информация
http://symp2023.geodesy-union.org/
Нов експеримент с български прибор от серията "Люлин" на космическия самолет SpaceShipTwo на фирмата Virgin Galactic
Компанията Virgin Galactic проведе първата си комерсиална мисия в суборбиталното пространство с космическия самолет SpaceShipTwo.
Полетът започна на 29 юни 2023 г. в 11 ч. EDT (16:00 ч. GMT или 18 ч. българско време) от космодрума "Америка" в Ню Мексико, САЩ.
В мисията участваха двама пилоти и четиримата пътника: Панталеоне Карлучи, инженер в Националния съвет за научни изследвания на Италия, Колин Бенет, астронавт инструктор във Virgin Galactic, полковник Валтер Виладей от италианските военновъздушни сили и подполковник Анджело Ландолфи, лекар от италианските военновъздушни сили.
Virgin Galactic нарича тази мисия Galactic 01. Тя е съвместно изследователско проучване на италианските военновъздушни сили и Националния съвет за научни изследвания на Италия, наречено "Virtute 1". Мисията продължи около 45 минути като достигна височина от 85.1 километра. Тя включва 13 експеримента, предимно за медицински приложения.
Първият експеримент е с българския преносим дозиметър-спектрометър Liulin-CNR-VG. Той е разработен по договор за сътрудничество между Института за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) и Националният съвет за научни изследвания на Италия (CNR), Департамента по инженерство, информационни и комуникационни технологии и технологии за енергетиката и транспорта.
Външният вид на преносимия дозиметър-спектрометър е представен на съседната фигура. Дозиметърът е разположен в корпус от екструдиран алуминий с размери 66х56х26 мм. Теглото му, включително батериите, е 98 грама.
Приборът е разработен от екип в състав проф. д.ф.н. д-р Цветан Дачев, главни асистенти Борислав Томов и Юрий Матвийчук и инженерите Пламен Димитров и доц. Митьо Митев.
Очаква се приборът Liulin-CNR-VG да измери профилите на потока и дозата космическа радиация от нула до 85.1 километра. https://spaceclimate.bas.bg/... Те ще бъдат сравнени с измерените на балони профили до 35 км над Ню Мексико, САЩ с прибори от типа "Люлин" при експерименти на НАСА през 2005 и 2015 г. https://scholar.google.com/...
ИКИТ-БАН организира семинар по ПРОГРАМА "КОПЕРНИК"
На 17 май 2023 г. екипът на Институт за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ – БАН) представи пред студенти възможностите на програма "Коперник" свързани с наблюдение на околната среда пред студенти. Целта на събитието е да се популяризира използване на дистанционните методи сред младите изследователи в сферата на околната среда.
По време на семинара проф. Лъчезар Филчев, който е и представител на "Коперник Академия" за ИКИТ-БАН представи параметри на програма "Коперник", а гл. ас. д-р Камелия Радева демонстрира два практически примера за използване на дистанционни методи при изпълнение на проект "Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в избрани държави-членки (ДЧ)", финансиран по FPCUP, програма "Коперник" и проект № BG16M1OP002-3.021-0008 "Осигуряване на подкрепа изпълнение на мерки за подобряване на природозащитното състояние на местообитания 40C0 "Понто-сарматски широколистни храстчета" по параметър "Площ" и "Структура и функция", 1410 "Средиземноморски солени ливади" по параметър "Структура и функция", Местообитание 5210 "Храсталаци с Juniperus spp." по параметър "Структура и функция", финансиран по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г."
Екипът изразява благодарности на доц. д-р Диана Златанова от Биологическия факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски", която постави акцент върху използване на данни от програма "Коперник" при изследванията в зоологията.
Проведоха се интересни дискусии и се очертаха перспективи за бъдещо сътрудничество между образователни институции и ИКИТ-БАН, което да подсили връзката "Образование и Наука" в направление "Дистанционни наблюдения на Земята".
За допълнителна информация: д-р Камелия Радева
E-mail: spacedgclima@gmail.com, тел. 00359 879 379 023
За предстоящи семинари следете страницата на ИКИТ- БАН.
Златен медал за изобретатели от ИКИТ-БАН
На ХХ Изложение FoodTech - ITI'23 Международния пловдивски панаир 21-25 февруари 2023 г. Полезен модел на изобретатели от ИКИТ-БАН, ръководени от чл.кор. Петър Гецов, беше отличен със златен медал от Съюза на изобретателите в България.
XXXII МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ
От 2 до 4 ноември 2022 г. ще се проведе Тридесет и вторият международен симпозиум
"Съвременни технологии, образование и професионална практика в геодезията и свързаните с нея области"
със специална сесия за млади учени, специалисти и студенти и изложба с финансовата подкрепа на Фонд
"Научни изследвания" по Договор № КП-06-МНФ/17/21.09.2022 г.
Място на събитието – Федерация на научно-техническите съюзи
Адрес – гр. София, ул. Георги С. Раковски 108
Повече информация
http://symp2021.geodesy-union.org/
In Memoriam
На 22.10.2022 г. завинаги ни напусна нашият дългогодишен колега и приятел
доц. д-р Деян Гочев
Участие на ИКИТ-БАН на Международния Технически Панаир Пловдив 2022
От 19 до 24 септември 2022 г.се проведе традиционния Международен Технически Панаир.
В него като изложител се представи и ИКИТ-БАН с експонати разработени в партньорство с български бизнес организации, с информация за получените патенти и за Националната научна програма "Сигурност и отбрана".
Към щанда на ИКИТ-БАН беше проявен интерес както от държавни организации, така и от посетителите.
DefInSpace Bulgaria 2022 | 3-4 юни 2022 г.
Офисът за трансфер на аеро-космически технологии "РИСК-СПЕЙС-ТРАНСФЕР", Българска академия на науките, под патронажа на Посолството на Франция в България и с подкрепата на Министерството на отбраната на Република България и Фондация "Хемус-95" организира на 3-4 юни 2022 г., първият международен хакатон в България – DefInSpace в рамките на XV Специализирано международно изложение за отбранителна техника и услуги "ХЕМУС 2022 - Отбрана, антитероризъм и сигурност" (1-4 юни 2022 г.).
DefInSpace 2022 е първото международно състезание за иновации с фокус приложението на космически технологии в областта на отбраната и сигурността. Иницииран от Френското космическо командване във Франция (Commandement de l'Espace) и организиран от френския аерокосмически клъстер "Aerospace Valley" през 2021 г.
В DefInSpace 2022 могат да участват лица над 18 г., студенти или служители с до 3 години професионален опит, които имат желание да решават предизвикателства, поставени от Френското космическо командване, свързани с управление на космическия трафик в (Space traffic management). Участниците се регистрират индивидуално или като отбор от 2 до 5 човека. Правилата за участие са публикувани на официалната страница на DefInSpace: https://www.definspace.fr/en/reglement
Управлението на космическият трафик е тема, която има все по-голямо значение за човечеството, поради значителното увеличение на изстрелваните изкуствени спътници в околоземна орбита и плановете на Европейския съюз за разработването на политика, свързана със способностите на ЕС да проследява обекти в космоса и създаването на международни регулации за отговорно и безопасно използване на космическото пространство.
Отборите победители в българското издание на DefInSpace 2022 ще имат възможността да представляват страната ни в Париж на международния финал, който ще се проведе на 28 юни 2022 г. Голямата награда е пътуване до космодрума във Френска Гвиана и наблюдение на изстрелването на сателит.
Тематика на Хакатона е подходяща за участие на студенти от военните училища, университети, както и представители на научни организации и бизнеса, които работят в сферата на сигурността и аеро-космическите технологии. Бизнес организациите имат възможността да се включат и като партньори в провеждането на Хакатона, предоставяйки допълнителни награди за участниците, като ще имат възможността да участват в представянето на резултатите от Хакатона на 04.06.2022 г., както и да рекламират своята дейност чрез представяне на национални и международни платформи, свързани с Хакатона.
Регистрацията за участие за DefInSpace Bulgaria: https://www.eventbrite.fr/e/definspace-bulgaria-tickets-321645168357
За допълнителна информация: http://rst-tto.com, office@rst-tto.com | Предварителна програма | Покана
Българска технология измерва радиацията на Международната космическа станция
Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в космоса на 19 февруари.
Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция "Слънчево-земна физика". Това е 23-тия прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е създаден по поръчка на американската фирма "Технологии за космическото пространство" (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация на Японския експериментален модул, който е част от японския сегмент на МКС. След период от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за анализ на натрупаните данни. Дозата космическа радиация е ключов параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е предвидено за 19 февруари 2022 г., и ще се осъществи с ракетата на фирмата Northrop Grumman - Antares от космическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, САЩ.
Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава на живо по телевизията на НАСА и на https://www.nasa.gov/wallops/2022/.
Повече информация за прибора Liulin-SET и мисията на ARMAS е налична на http://www.space.bas.bg/SES/ и https://spacewx.com/
До края на 2022 г. се очаква още два прибора, разработени в секция "Слънчево-земна физика", да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през м. септември 2022 г. Очаква се през м. март 2023 г. той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита около Марс прибор Liulin-MО да осъществят съвместни изследвания, непровеждани от никого досега. Другият прибор е Liulin-CNR-VG, който ще полети в мисия до 86 km височина с италиански изследователи на някой от новите ракетоплани на фирмата Virgin Galactic.
ДЕКЛАРАЦИЯ на VIII Общо събрание на Българската академия на науките
ДЕКЛАРАЦИЯ
на VIII Общо събрание на Българската академия на науките
относно предвидената бюджетна субсидия за БАН за 2022 г.
Общото събрание на Българската академия на науките изразява своето възмущение от размера на бюджетната субсидия, предвидена за Академията за 2022 г. Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната.
С Министерско постановление № 371 от 17.12.2020 г. за най-ниската академична длъжност "асистент" в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище!
Дискриминацията към Академията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години упорит труд да получават под средната заплата за страната.
Въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на НИРД като процент от БВП.
БАН отстоява авторитета си на водещата научноизследователска организация в страната. Според доклада на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за 2020 г. Академията е класирана на първо място по критериите научни резултати и тяхното научно въздействие, включително патентна дейност; обществено и икономическо въздействие на научната дейност, както и по обща оценка на научната дейност. БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук, мярка за което са десетките хиляди независими цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41. Това недвусмислено показва високия авторитет на учените от Академията сред световната научна общност и тяхната достойна роля в науката в международен мащаб.
През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници. Ала всеки, който работи в сферата на науката и иновациите, знае, че това са средства със строго предназначение и разпределение, които не могат да покрият дефицита за възнагражденията на учените.
БАН неизменно подкрепя държавата със своя експертен капацитет: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата и радиационния фон, Черно море и др.; участва в национални и международни експертни органи, в изготвянето на стратегически документи и експертни становища. БАН е неизменна част от решаването на проблемите на обществото, особено в ситуация на кризи. Ярък пример за това е участието на ключови експерти от БАН в овладяване на сегашната криза с Covid-19.
Ключова е и ролята на Академията в изпълнението на националните научни програми, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност, където БАН успешно си партнира с висшите училища. Това са дългосрочни стратегически обекти, в които се инвестират огромни средства за научна инфраструктура. Поради системното недофинансиране на човешкия потенциал обаче съществува реална опасност те да останат без изследователи и без инженерен персонал, т.е. без творците на наука и идеи!
Уважаеми дами и господа управляващи, призоваваме ви за спешен диалог – преди учените от БАН да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия.
Декларацията е приета от ОС на БАН на 07.02.2022 г.
