От 19 до 24 септември 2022 г.се проведе традиционния Международен Технически Панаир.

В него като изложител се представи и ИКИТ-БАН с експонати разработени в партньорство с български бизнес организации, с информация за получените патенти и за Националната научна програма "Сигурност и отбрана".

Към щанда на ИКИТ-БАН беше проявен интерес както от държавни организации, така и от посетителите.

Българска Академия на Науките, Институт за Космически Изследвания и Технологии,
с медийното партньорство на Българската Национална Телевизия и Българското Национално Радио

Обявява конкурс за рисунка на тема "КОСМОСЪТ И АЗ" и конкурс за есе на тема "КОСМОСЪТ И АЗ" във връзка с "50 години България Космическа държава". Целта на конкурсите е да се провокира интереса на учениците към темата за Космоса. Участниците ще имат възможност да изразят своята представа за Космоса, както и връзката Земя-Космос посредством изкуството.

Условия за участие в конкурса за рисунка на тема "КОСМОСЪТ И АЗ"

Условия за участие в конкурса за есе на тема "КОСМОСЪТ И АЗ"

На първи декември 1972 година в необятния космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 (П-1). Създадена е от български учени и специалисти от групата "Физика на космоса", предшественик на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за 18 космическа държава от близо 190.

Проекто-програма за честването на 50-годишния юбилей "България – космическа държава"

Стартира Програмата "МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ-2" (МУПД-2), финансирана от МОН

Документи за кандидатстване се приемат в срок до 30.09.2022 г. в Деловодството на ИКИТ-БАН, гр. София, ул. "Акад. Георги Бончев" бл. 1.

Офисът за трансфер на аеро-космически технологии "РИСК-СПЕЙС-ТРАНСФЕР", Българска академия на науките, под патронажа на Посолството на Франция в България и с подкрепата на Министерството на отбраната на Република България и Фондация "Хемус-95" организира на 3-4 юни 2022 г., първият международен хакатон в България – DefInSpace в рамките на XV Специализирано международно изложение за отбранителна техника и услуги "ХЕМУС 2022 - Отбрана, антитероризъм и сигурност" (1-4 юни 2022 г.).

DefInSpace 2022 е първото международно състезание за иновации с фокус приложението на космически технологии в областта на отбраната и сигурността. Иницииран от Френското космическо командване във Франция (Commandement de l'Espace) и организиран от френския аерокосмически клъстер "Aerospace Valley" през 2021 г.

В DefInSpace 2022 могат да участват лица над 18 г., студенти или служители с до 3 години професионален опит, които имат желание да решават предизвикателства, поставени от Френското космическо командване, свързани с управление на космическия трафик в (Space traffic management). Участниците се регистрират индивидуално или като отбор от 2 до 5 човека. Правилата за участие са публикувани на официалната страница на DefInSpace: https://www.definspace.fr/en/reglement

Управлението на космическият трафик е тема, която има все по-голямо значение за човечеството, поради значителното увеличение на изстрелваните изкуствени спътници в околоземна орбита и плановете на Европейския съюз за разработването на политика, свързана със способностите на ЕС да проследява обекти в космоса и създаването на международни регулации за отговорно и безопасно използване на космическото пространство.

Отборите победители в българското издание на DefInSpace 2022 ще имат възможността да представляват страната ни в Париж на международния финал, който ще се проведе на 28 юни 2022 г. Голямата награда е пътуване до космодрума във Френска Гвиана и наблюдение на изстрелването на сателит.

Тематика на Хакатона е подходяща за участие на студенти от военните училища, университети, както и представители на научни организации и бизнеса, които работят в сферата на сигурността и аеро-космическите технологии. Бизнес организациите имат възможността да се включат и като партньори в провеждането на Хакатона, предоставяйки допълнителни награди за участниците, като ще имат възможността да участват в представянето на резултатите от Хакатона на 04.06.2022 г., както и да рекламират своята дейност чрез представяне на национални и международни платформи, свързани с Хакатона.

Регистрацията за участие за DefInSpace Bulgaria: https://www.eventbrite.fr/e/definspace-bulgaria-tickets-321645168357

За допълнителна информация: http://rst-tto.com, office@rst-tto.com | Предварителна програма | Покана

На първи декември 1972 година в необятния космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата "Физика на космоса", предшественик на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за 18 космическа държава от близо 190.

За 50 години Република България се утвърди в космическото семейство като 6-тата страна, изпратила двама свои космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, ние станахме 3-та страна в света, произвела космическа храна и не на последно място - изобретихме първата в света космическа оранжерия "СВЕТ", в която за първи път беше отгледана пшеница от семе до семе. Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото ни сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция /на 19.02.22 беше изстрелян поредния български уред към МКС/ и с нашия уред за изследване на космическата радиация "ЛЮЛИН – МО", работим на орбита около далечния Марс, като в близко бъдеще се очаква нов наш уред да предаде специфична информация от самата повърхност на Марс. С тези постижения българските учени и специалисти, дадоха своя неоспорим принос за бъдещ полет на космонавти до Луната и Марс.

По повод честването Международния ден на авиацията и космонавтиката, ИКИТ-БАН организира Ден на отворените врати. В процес на подготовка за честването ще бъде организира юбилейна изложба в сградата на Института, на която могат да се видят скафандъра на летеца–космонавт Александър Александров, първия български прибор "П-1" както и много други уреди и апарати, дело на българските учени и специалисти. Подготвена е и специална програма за запознаване на обществото с българските постижения в космическите изследвания.

Българската академия на науките обявява конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2021-2022 г. в съответствие с Решение № 437 на Министерския съвет от 02.06.2021 г.

В Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките /ИКИТ-БАН/ може да се кандидатства за следните специалности:

• 1 редовна и 1 задочна докторантура в професионално направление 4.1. Физически науки, докторска програма "Астрофизика и звездна астрономия"
• 1 редовна докторантура в професионално направление 4.1. Физически науки, докторска програма "Физика на океана, атмосферата и околоземното пространство"
• 1 редовна и 2 задочни докторантури в професионално направление 4.4. Науки за Земята, докторска програма "Дистанционни изследвания на Земята и планетите"
• 1 задочна докторантура в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, докторска програма "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление"

Молби за участие се приемат в срок до 13.05.2022 г. в Деловодството на ИКИТ-БАН, гр. София, ул. "Акад. Георги Бончев" бл. 1.

Списък на необходимите документи за кандидатстване и списък на специалностите:
http://edu.bas.bg/documents/2022_02_21_obyava.pdf
http://edu.bas.bg/documents/2022_02_21_spec.pdf

Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в космоса на 19 февруари.

Ръководител на колектива, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев. Членове са учените доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция "Слънчево-земна физика". Това е 23-тия прибор, разработен в секцията, който ще работи в космоса.

Приборът е създаден по поръчка на американската фирма "Технологии за космическото пространство" (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС).

Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация на Японския експериментален модул, който е част от японския сегмент на МКС. След период от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за анализ на натрупаните данни. Дозата космическа радиация е ключов параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.

Изстрелването на ARMAS е предвидено за 19 февруари 2022 г., и ще се осъществи с ракетата на фирмата Northrop Grumman - Antares от космическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, САЩ.

Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава на живо по телевизията на НАСА и на https://www.nasa.gov/wallops/2022/.

Повече информация за прибора Liulin-SET и мисията на ARMAS е налична на http://www.space.bas.bg/SES/ и https://spacewx.com/

До края на 2022 г. се очаква още два прибора, разработени в секция "Слънчево-земна физика", да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през м. септември 2022 г. Очаква се през м. март 2023 г. той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита около Марс прибор Liulin-MО да осъществят съвместни изследвания, непровеждани от никого досега. Другият прибор е Liulin-CNR-VG, който ще полети в мисия до 86 km височина с италиански изследователи на някой от новите ракетоплани на фирмата Virgin Galactic.

ДЕКЛАРАЦИЯ на VIII Общо събрание на Българската академия на науките
относно предвидената бюджетна субсидия за БАН за 2022 г.

Общото събрание на Българската академия на науките изразява своето възмущение от размера на бюджетната субсидия, предвидена за Академията за 2022 г. Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната.

С Министерско постановление № 371 от 17.12.2020 г. за най-ниската академична длъжност "асистент" в държавните висши училища беше определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв. За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище!

Дискриминацията към Академията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години упорит труд да получават под средната заплата за страната.

Въпреки приетите стратегически документи държавата продължава да не спазва поетите ангажименти за достигане на целевите нива за финансиране на НИРД като процент от БВП.

БАН отстоява авторитета си на водещата научноизследователска организация в страната. Според доклада на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за 2020 г. Академията е класирана на първо място по критериите научни резултати и тяхното научно въздействие, включително патентна дейност; обществено и икономическо въздействие на научната дейност, както и по обща оценка на научната дейност. БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната, а публикациите на нейните учени намират широк международен отзвук, мярка за което са десетките хиляди независими цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41. Това недвусмислено показва високия авторитет на учените от Академията сред световната научна общност и тяхната достойна роля в науката в международен мащаб.

През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници. Ала всеки, който работи в сферата на науката и иновациите, знае, че това са средства със строго предназначение и разпределение, които не могат да покрият дефицита за възнагражденията на учените.

БАН неизменно подкрепя държавата със своя експертен капацитет: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата и радиационния фон, Черно море и др.; участва в национални и международни експертни органи, в изготвянето на стратегически документи и експертни становища. БАН е неизменна част от решаването на проблемите на обществото, особено в ситуация на кризи. Ярък пример за това е участието на ключови експерти от БАН в овладяване на сегашната криза с Covid-19.

Ключова е и ролята на Академията в изпълнението на националните научни програми, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност, където БАН успешно си партнира с висшите училища. Това са дългосрочни стратегически обекти, в които се инвестират огромни средства за научна инфраструктура. Поради системното недофинансиране на човешкия потенциал обаче съществува реална опасност те да останат без изследователи и без инженерен персонал, т.е. без творците на наука и идеи!

Уважаеми дами и господа управляващи, призоваваме ви за спешен диалог – преди учените от БАН да предприемат дългосрочни ефективни протестни действия.

Декларацията е приета от ОС на БАН на 07.02.2022 г.