Седма международна научна конференция "Екологично инженерство и опазване на околната среда" с младежка научна сесия и летен университет "Мелисса"

Kонференцията бе проведена в периода 30 септември - 3 октомври 2021 г. в гр. Варна, Творчески дом на БАН. Организатори на тази конференция бяха Националното дружество "Екологично инженерство и опазване на околната среда” (НДЕИООС), Институтът по микро-биология "Стефан Ангелов" – БАН (ИМикБ), Институтът за космически изследвания и техно¬логии – БАН (ИКИТ-БАН), Българското астронавтическо дружество, със съдействието на Европейската космическа агенция – Фондация "Мелисса".

Тематичните направления на конференцията включваха:

• Човек и биосфера; Биоразно-образие и екосистеми;
• Микроорганизми и околна среда; Космически технологии и околна среда;
• Мониторинг на околната среда и оценка на въздействието;
• Животоподържащи системи в екстремни условия;
• Моделиране и управление;
• Процесно инженерство;
• Екологизация на селското стопанство;
• Горска биология;
• Микробни горивни елементи;
• Възобновяеми енергийни източници и биогорива.

Повече информация

ЮБИЛЕЙНА ВЕЧЕР
40 ГОДИНИ СПЪТНИЦИ ИНТЕРКОСМОС БЪЛГАРИЯ - 1300
11 ноември 2021 г. от 18.00 ч.
голямата зала на Регионална библиотека "Захарий Княжески"

Организатори:
Институт за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН)
Астрономическа обсерватория Юрий Гагарин, Стара Загора
Регионален академичен център Стара Загора
Граждански клуб ЛИПА
С подкрепата на Община Стара Загора

През 2021 г. се навършват 40 години от едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическата изследвания, свързани с програмата "България-1300". Тя бе осъществена през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава, включваща два изследователски спътника. Първият спътник Интеркосмос България - 1300 е изстрелян на 07.08.1981 г. в почти полярна орбита с височина около 900 km, с комплекс от 11 български научни уреда за измерване на плазмата и за изучаване на йоносферно-магнитосферните взаимодействия, както и от лазерен отражател за геодезични измервания. Вторият спътник Метеор Природа с научна апаратура за дистанционно изучаване на природните ресурси на Земята, разработена с участието на българските учени, е изстрелян на 10.07.1981 г. на слънчево-синхронна орбита 650 km. Научните резултати, получени от обработването на спътниковата информация се използват от целия свят и се публикуват и до днес.

ПРОГРАМА

Входът за събитието е свободен, при спазване на всички противоепидемични изисквания. Присъствено ще се допускат само лица със зелени сертификати, съгласно заповед на МЗ № РД-01-890 от 03.11.2021 г. За непритежаващи такива сертификати, пред входа на залата ще бъде организирано тестване с бърз антигенен тест, и при отрицателен резултат на теста, лицата ще бъдат допускани в залата. За целта, тези които ще се тестват е необходимо да дойдат най-малко 30 минути по-рано. Цена за тестване - 10 лв.

Събитието ще се предава онлайн през платформа ZOOM.

ОТ ОРГАНИЗАТОРИТЕ

Националният Институт по геофизика, геодезия и география съвместно с Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките организират "ГИС-ден в БАН", част от Световния ГИС-ден в България.

Събитието ще се проведе на 17.11.2021 г. от 15.00 ч. (онлайн).

С кръгла маса в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН /в онлайн формат и присъствено/, завърши тридневната Седемнадесета международна научна конференция "Космос, Екология, Сигурност – SES 2021", посветена на 60-годишнина от първия полет на човек в Космоса и 40-годишнината на спътниците "България 1300"

Темата на кръглата маса бе "Предстоящото подписване на новия договор между Република България и Европейската космическа агенция (ЕКА)". В нея се включиха представители на Министерството на икономиката и други ведомства, на институти и университети. За ползата от инвестиции в дългосрочни приложения и услуги на базата на сателитни данни, говори г-жа Богдана Цоневска от ЕКА. В презентациите на Желяз Енев - директор на Дирекция "Икономическа политика" на Министерството на икономиката, на Камен Илиев - директор на Офиса за технологичен трансфер за аерокосмически технологии в ИКИТ-БАН и последвалите изказвания бе акцентирано върху стъпките, които ще ни доведат до асоцииран и по-късно до пълноправен член на ЕКА. Категорично бе посочено, че усилията на държавата в това отношение си заслужават, защото подобен статут на България ще бъде от полза преди всичко за науката и индустрията ни.

България работи с агенцията от 2015 г. Участвали сме в седем тръжни процеури с предложения за различен брой проекти. Одобрени са общо 31 проекта, като водещ в това отношение е ИКИТ-БАН с 13. Предстои разработването на Национален стратегически документ с визия за развитието на космическия сектор. Там ще намерят място целите, които си поставят науката, образованието, отбраната и други сфери при използването на възможностите, които предоставя Космоса. Те, според участниците в кръглата маса, все още не се познават достатъчно. За това говорят и изводите в проучването за ролята и мястото на българската наука в космическия сектор. Според Камен Илиев, нашата индустрия все още не е готова да участва в научните програми на ЕКА. Що се отнся до инвестираните средства за космически иследвания, лидери сред ведомствата са министерствата на оразованието, отбраната и земеделието. Обърнато бе внимание и на факта, че в рамките на НАТО Космосът е дефиниран, като пета област на действие. Една от краткосрочните ни цели би трябвало да бъде създаването на капацитет и възможности за използване на космическите технологии в интерес на националната сигурност и отбраната.

До този момент сме направили много, посочи член-кореспондент проф. Петър Гецов, председател на Организационния комитет на форума. Не случайно, припомни той, сме 18-ата космическа държава в света. По неговите думи сега навлизаме в прагматичния космически период, т.е. не сме случайни в Космоса. В този смисъл желането ни за членство в ЕКА е реално и обосновано. Амбициозната перспектива е това да стане до края на 2022 г., бе отбелязано в доклада на Камен Илиев.

В конференцията бяха депозирани 60 доклада и над 20 постера, каза заместник-председателят на Организационния комитет проф. Гаро Мардиросян. До месец те ще намерят място на сайта на ИКИТ-БАН и в списанието на института "Аерокосмически изследвания в България". Директорът на ИКИТ-БАН проф. д-р Георги Желев оцени високо резултатите от конференцията и благодари на участниците, които бяха от различни страни. Само в научно-програмния комитет имаше представители на България, Франция, Русия, Гърция, Чехия, Италия, Англия, Нидерландия, Египет и Полша. В него са включително нашите космонавти генералите д-р Георги Иванов и д-р Александър Александров.

Седемнадесета международна научна конференция "Космос-Екология-Сигурност (Space-Ecology-Safety) – SES 2021", посветена на 60-годишнина от първия полет на човек в Космоса и 40-годишнината на спътниците "България 1300", се проведе от 20 до 22 октомври 2021 г. в Института за космически изследвания и технологии към БАН в смесен формат – дистанционно и онлайн.

Почетен председател на Организационния комитет на Конференцията е акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, председател е чл.-кор. Петър Гецов, зам.-председател – проф. Гаро Мардиросян и секретар доц. Лъчезар Филчев. В Научно-програмния комитет има представители и на Русия, Франция, Гърция, Чехия, Италия, Англия, Нидерландия, Египет и Полша.

При откриването на SES 2021 държавният глава Румен Радев приветства организаторите, участниците и гостите на форума, благодари на всички учени, работили за българската космическа програма и издигнали високо реномето на България и нейната наука, и пожела успех на Конференцията. Значимостта на форума бе подчертана още в приветствията на министъра на икономиката г-жа Везиева, зам.-министъра на образованието и науката проф. Константин Хаджииванов, зам.-председателя на БАН чл.-кор. проф. Стефан Хаджитодоров и други. Приветствия имаше и от името на Селскостопанска академия, Технически университет – София, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Нов Български Университет и др.

В рамките на пленарната сесия бяха представени 3 доклада от чуждестранни учени и смесени колективи. Проф. Сергей Кузин от Физическия институт "Лебедев" на Руската академия на науките презентира доклад нa тема "Кубсателити в космическата физика". От името на голям международен колектив проф. Йорданка Семкова изнесе интересен доклад, посветен на радиационните изследвания около планетата Марс в периода 2018–2021 г. Обзорен доклад, посветен на темата на Конференцията, а именно 40 години от извеждането в околоземна орбита на спътниците "България 1300" представи доц. Таня Иванова.

През следващите два дни в петте сесии "Космическа физика", "Аерокосмическа техника и биотехнологии", "Дистанционни изследвания и ГИС", "Екология и мениджмънт на риска" и "Космическо материалознание и нанотехнологии" бяха представени общо 52 доклада в устна и постерна форма. Като автори и съавтори участват над 80 учени, докторанти и специалиализанти, включително и 20 чуждестранни участника от 7 страни.

Всички изнесени доклади ще се отпечатат в Сборник "SES 2021", както и ще са достъпни на сайта на SES.

От 20 до 22 октомври 2021 г. ще се проведе поредната Седемнадесета международна научна конференция Космос, Екология, Сигурност (Space, Ecology, Safety) – SES 2021

посветена на
40-годишнината на сателитите "България 1300"
и 60-годишнината от полета на Юрий Гагарин

Програма

Уважаеми участници в Седемнадесетата международна научна конференция "Космос, Екология, Сигурност" – SES 2021,
Съобщаваме ви, че във връзка с усложнената епидемична обстановка и в съответствие със заповедите на Министъра на здравеопазването и Председателя на БАН Конференцията ще се проведе в смесен формат – присъствено и он-лайн.

Присъственото провеждане ще бъде със строго спазване на всички противоепидемични мерки и предписания, с конкретно известяване на участниците.

За онлайн участието ви ще има програма с линкове към сесиите на Конференцията, като предварително обявените дни и часове ще бъдат спазени.

Линкове за онлайн участие в конференцията

За да осигурите успешното си участие в съответната сесия, моля включете се към нея десетина минути преди началото й.

При необходимост може да се свързвате с техническия екип на Конференцията:

• Доц. Симеон Асеновски asenovski@gmail.com 0883 380 628
• Доц. Христо Николов hristo@stil.bas.bg 0886 932 509

Желателно е презентациите към докладите да се изпращат както следва:

• Сесия 1 и 4 на доц. Асеновски asenovski@gmail.com
• Сесия 2 и 3 на доц. Николов hristo@stil.bas.bg

Постерите задължително се изпращат на hristo@stil.bas.bg за да бъдат публикувани на сайта на Конференцията. При желание може да представите постерите си в рамките на 5 минути в часовите интервали, обявени къв съответните сесии.

При невъзможност да представяте докладите си моля, уведомете своевременно съответните председатели на сесии.

От 3 до 5 ноември 2021 г. ще се проведе Тридесет и първият международен симпозиум "Съвременни технологии, образование и професионална практика в геодезията и свързаните с нея области" със специална сесия за млади учени, специалисти и студенти и изложба с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" по Договор № КП-06-МНФ/13/19.08.2021 г.

Място на събитието – Федерация на научно-техническите съюзи
Адрес – гр. София, ул. Георги С. Раковски 108
Изпращане на пълен текст на доклада – 25.10.2021 г.

Повече информация
http://symp2021.geodesy-union.org/

Кратка информация за работата на екипа на ИКИТ-БАН по проект: "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство" [Action 2019-2-49 Developing Support for Monitoring and Reporting of GHG Emissions and Removals from Land Use, Land Use Change and Forestry]

Видео материали на експертния екип:

   проф. Георги Желев – директор ИКИТ-БАН
   д-р Камелия Радева – координатор проект
   доц. д-р Лъчезар Филчев – позиция по проекта: Eксперт "ГИС и дистанционно наблюдение на земеделски култури и горско стопанство"
   д-р инж. Силвия Кирилова – позиция по проекта: Експерт "ГИС и наблюдение на водни обекти"
   доц. д-р Деян Гочев – позиция по проекта: Експерт "Дистанционно наблюдение и атмосферни замърсявания"

Информацията се публикува във връзка със специфично споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ №2019/SI2.818795/07(CLIMA) за изпълнение на Рамково споразумение за партньорство FPA 275/G/GRO/COPE/17/10042, подписано от Европейската Комисия на 18/12/2019 за реализиране на проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство"

Българската академия на науките обявява конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2021-2022 г. в съответствие с Решение № 437 на Министерския съвет от 02.06.2021 г., Държавен вестник, брой 61/23.07.2021 г.

В Института за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките /ИКИТ-БАН/ може да се кандидатства за следните специалности:

• 1 редовна и 1 задочна докторантура в професионално направление 4.1. Физически науки, докторска програма "Астрофизика и звездна астрономия"
• 1 редовна докторантура в професионално направление 4.1. Физически науки, докторска програма "Физика на океана, атмосферата и околоземното пространство"
• 1 редовна и 2 задочни докторантури в професионално направление 4.4. Науки за Земята, докторска програма "Дистанционни изследвания на Земята и планетите"
• 1 задочна докторантура в професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, докторска програма "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление"
• 1 редовна докторантура в професионално направление 5.5. Транспорт, корабоплаване и авиация, докторска програма "Динамика, балистика и управление на полета на летателни апарати"

Молби за участие се приемат в срок от 13.08.2021 г. до 13.10.2021 г. в Деловодството на ИКИТ-БАН, гр. София, ул. "Акад. Георги Бончев" бл. 1.

Списък на необходимите документи за кандидатстване
http://edu.bas.bg/news.html
http://edu.bas.bg/documents/2021_07_13_obyava.pdf

От 6 до 10 септември 2021 г. в гр. Стара Загора ще се проведе поредната ежегодна 28^ма Международна научна конференция "Cultural Astronomy and Ancient Skywatching", организирана от European Society for Astronomy in Culture - SEAC2021.

Повече информация: http://seac2021.org/

На 15.06.2021 г. от 10:00 започва онлайн семинар на тема "Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство".
Програма

По време на събитието ще бъдат представени резултати от изследователската дейност на екипите на страните-участници (България, Полша, Чехия, Испания, Ирландия, Финландия) в проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в избрани държави-членки (ДЧ)" и ще се обсъдят възможностите за прилагане на продуктите на програма "Коперник" за ефективен мониторинг на земеползване, промени в земеползването и горското стопанство и отразяване на промените в запасите от въглеродни емисии и поглъщания на парникови газове от сектор "Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство".

Всички заинтересовани експерти по темата могат да участват безплатно на следния линк
Онлайн семинар по програма "Коперник" 15 юни 2021 (вторник)

Работен език: английски език

При възникване на въпроси може да се свържете с нашия екип на е-mail: spacedgclima@gmail.com

Събитието се провежда във връзка със специфично споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ №2019/SI2.818795/07(CLIMA) за изпълнение на Рамково споразумение за партньорство FPA 275/G/GRO/COPE/17/10042, подписано от Европейската Комисия на 18/12/2019 за реализиране на проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство"

Кратка информация за работата на екипа на ИКИТ-БАН по проект: "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство" [Action 2019-2-49 Developing Support for Monitoring and Reporting of GHG Emissions and Removals from Land Use, Land Use Change and Forestry]

Видео материали на експертния екип:

   проф. Георги Желев – директор ИКИТ-БАН
   д-р Камелия Радева – координатор проект
   доц. д-р Лъчезар Филчев – позиция по проекта: Eксперт "ГИС и дистанционно наблюдение на земеделски култури и горско стопанство"
   д-р инж. Силвия Кирилова – позиция по проекта: Експерт "ГИС и наблюдение на водни обекти"
   доц. д-р Деян Гочев – позиция по проекта: Експерт "Дистанционно наблюдение и атмосферни замърсявания"

Информацията се публикува във връзка със специфично споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ №2019/SI2.818795/07(CLIMA) за изпълнение на Рамково споразумение за партньорство FPA 275/G/GRO/COPE/17/10042, подписано от Европейската Комисия на 18/12/2019 за реализиране на проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство"

На 04.05.2021 г. завинаги ни напусна нашият колега и приятел инж. Пламен Димитров

На 23.03.2021 г. завинаги ни напусна нашата колежка доц. д-р инж. Светла Димитрова

На 11 и 12 март/2021 г. се проведе онлайн семинар на тема "Програма Коперник - достъп до продукти и услуги за подпомагане на инвентаризация на емисии на парникови газове и поглъщания от земеползването, промени в земеползването и горското стопанство".

Презентации от проведен онлайн семинар - програма "Коперник":

• Проект: 2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство
• Докладване, мониторинг и верификация на емисиите и поглътителите на парникови газове от сектор "Земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство
• Възможности за подобряване процеса на инвентаризация на парникови емисии – продукти и услуги на програма "Коперник"
• Реализиране на прехода на ЕС към зелена икономика - подход за реализиране на стратегически проекти финансирани от Европейската Банка за Възстановяване и Развитие. Пример с оценка на парниковите емисии по дейности свързани с водния сектор. Потенциал за създаване на целеви интегрирани продукти базирани на данни от Коперник
• Комбиниране на данни от програма "Коперник" за създаване на карта на земеползването
• Проследяване динамиката на развитие на растителността за горски територии и влажни зони с помощта на данни от програма "Коперник"
• Проследяване на промени във водните площи на водни обекти с помощта на данни от програма "Коперник"
• Сравняване на CO емисии за райони с индустриално замърсяване, полски със селскостопански култури и планински район с горска растителност

Събитието се провежда във връзка със специфично споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ №2019/SI2.818795/07(CLIMA) за изпълнение на Рамково споразумение за партньорство FPA 275/G/GRO/COPE/17/10042, подписано от Европейската Комисия на 18/12/2019 за реализиране на проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство"

На 11 и 12 март/2021 г. ще се проведе онлайн семинар на тема "Програма Коперник - достъп до продукти и услуги за подпомагане на инвентаризация на емисии на парникови газове и поглъщания от земеползването, промени в земеползването и горското стопанство".

За участие в събитието моля направете регистрация на https://us02web.zoom.us/webinar/register/...

Програма

За връзка с екипа на проекта: copernicusghg@gmail.com, office@space.bas.bg

По време на събитието ще бъдат представени текущи резултати от изследователската дейност на българския екип по проект 2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, в който ИКИТ-БАН е партньор. Предвиждаме да се обсъдят и възможностите за използване на спътникови данни от програма "Коперник" в подкрепа на процеса по изготвяне на Национален доклад на Република България относно инвентаризация на емисии на парникови газове в частта: сектор "Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство". През втория ден ще се проведе Е-кръгла маса на тема „Перспективи и предизвикателства при използване на данни от програма "Коперник" за подобряване процеса на наблюдение и управление на околната среда", в която ще участват представители на Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда, Министерство на земеделието, храните и горите, Изпълнителна агенция по горите, Национален статистически институт, Институт за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН, Институт за гората към БАН, Българска банка за развитие, представители на неправителствения сектор. Очакваме интересни гледни точки за нововъзникващи трендове, ползи и предизвикателства при използване на спътникови данни за целите на опазване на околната среда и ще се опитаме да отговорим на въпроси свързани с това дали и как пространствените данни ще променят процеса на наблюдение и управление на околната среда, какви (законодателни) промени и действия е необходимо да се направят в тази посока.

Събитието се провежда във връзка със специфично споразумение за предоставяне на безвъзмездна помощ №2019/SI2.818795/07(CLIMA) за изпълнение на Рамково споразумение за партньорство FPA 275/G/GRO/COPE/17/10042, подписано от Европейската Комисия на 18/12/2019 за реализиране на проект "2019-2-49. Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство"

На 28.11.2020 г. завинаги ни напусна нашият колега и Директор на ИКИТ-БАН
проф. д-р инж. Румен Недков

Съболезнователно писмо от името на Центъра за обучение при БАН и Академичният съвет към ЦО-БАН

Съболезнователен адрес от името на Висше Военновъздушно Училище "Георги Бенковски", гр. Долна Митрополия

Съболезнования от името на Фондация "Устойчиво развитие за България"

Съболезнования от името на Руски културно-информационен център в София

Съболезнования от името на ръководството и колектива на Института за космически изследвания към Руската академия на науките

Съболезнования от името на Институт по океанология БАН

На 28.11.2020 г. завинаги ни напусна нашият колега
доц. д-р инж. Дойно Петков

На вниманието на участниците в Sixteenth International Scientific Conference SPACE, ECOLOGY, SAFETY – SES2020

Уважаеми участници и гости в Шестнадесетата международна научна конференция "Космос, Екология, Сигурност – SES 2020", както вече знаете, Конференцията ще се проведе от 2 до 4 декември (сряда - петък) 2020 г. в смесена форма – присъствено и онлайн.

Съгласно Програмата откриването и пленарната сесия ще се проведат в смесена форма на 2 декември (сряда) в зала 309 на Института за космически изследвания и технологии – блок № 1. Поканените чуждестранни лектори и гости ще представят докладите си онлайн.

В четвъртък и петък паралелни сесии няма да има. Те ще се провеждат последователно както следва:

• Сесия 1 – Космическа физика: 03.12.2020 (четвъртък) от 09:30 до 13:30 часа
• Сесия 2 – Аерокосмически технологии и Биотехнологии: 03.12.2020 (четвъртък) от 14:30 до 17:00 часа
• Сесия 3 – Дистанционни изследвания и ГИС: 04.12.2020 (петък) от 13:30 до 14:30 часа
• Сесия 4 – Екология и мениджмънт на риска: 04:12.2020 (петък) от 09:30 до 12:30 часа
• Сесия 5 – Космическо материалознание и нанотехнологии: 04:12.2020 (петък) от 15:30 до 16:30 часа
• Кръгла маса и закриване на SES 2020: 04:12.2020 (петък) от 17:00 до 18:00 часа

Постерните представяния се включват в посочените часове за всяка сесия.

Сборник SES 2020 e готов в електронна форма и е качен на сайта на Конференцията SES 2020.

Желаещите да изпратят презентациите си могат да го направят на адрес: ses2020@abv.bg.
Препоръчително е презентациите да съдържат 4-5 слайда.

Технически подробности ще бъдат разяснени при Откриването на Конференцията.

Пожелаваме успех и бъдете здрави!

На 20-21 октомври/2020 г. ще се проведе онлайн семинар на тема: Осигуряване на подкрепа за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове (ПГ) и поглъщания от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в избрани държави-членки (ДЧ) на базата на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС.

По време на събитието ще се обсъдят възможностите за прилагане на продуктите на програмата "Коперник" за ефективен мониторинг на земеползване, промени в земеползването и горското стопанство и отразяване на промените в запасите от въглеродни емисии и поглъщания на парникови газове от сектор "Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство".

Всички заинтересовани лица по темата могат да се регистрират безплатно на следния линк: https://forms.gle/or4oVC9NCh51EZW69

Програма семинар

Проектът се изпълнява в съответствие със специфично споразумение №2019/SI2.818795/07(CLIMA)

От 4 до 6 ноември 2020 г. ще се проведе Тридесетият юбилеен международен симпозиум "Съвременни технологии, образование и професионална практика в геодезията и свързаните с нея области" със специална сесия за млади учени, специалисти и студенти и изложба с финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" по Договор № КП-06-МНФ/12.

Място на събитието – Федерация на научно-техническите съюзи
Адрес – гр. София, ул. Георги С. Раковски 108
Изпращане на пълен текст на доклада – 25.10.2020 г.

Повече информация
http://symp2020.geodesy-union.org/

От 4 до 6 ноември 2020 г. в гр. София ще се проведе поредната Шестнадесета международна научна конференция Космос, Екология, Сигурност (Space, Ecology, Safety) – SES 2020 под мотото "Членството на България в Европейската космическа агенция"

• Регистрация и изпращане на абстракт – 16.10.2020
• Обявяване на програмата с приетите доклади – 22.10.2020
• Изпращане на пълен текст на доклада – 03.11.2020

Повече информация

Проектът "Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса –Е # КОС_ЛАБ" се определя като пилотен за създаване на предпоставки за повишаване на знанията на ученици между 8-12 клас в областта на науки за Земята и наблюдение на Земята от Космоса и за мотивиране на учителите за съвместна работа с научни институти като възможност за модернизиране на обучителни методи в училищата базирайки се на научния подход.

За успешното изпълнение на проекта Директорите на училищата, които бяха включени в проекта, получиха грамота за цялостен принос при разширяване на партьорства между Научни институти и образователни учреждения и популяризиране на науката в подкрепа на модернизирането и въвеждането на иновативни практики и методи в обучението на млади хора.

Повече информация

На 07 юни 1988 г. излита вторият български космонавт - Александър Александров. Той започва своята подготовка през януари 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. А. Гагарин" в Звездното градче, Московска област заедно с дубльора космонавт Красимир Стоянов.

Учените и специалистите от Централната лаборатория за космически изследвания при БАН, (днес Институт за космически изследвания и технологии при БАН, ИКИТ-БАН) участваха активно и целенасочено в подготовката и осъществяването на програмата на полета "Шипка".

Програмата "Шипка" е един от върховете на българските космически изследвания. Както е известно, по нея бяха създадени 12 апаратни системи и прибори. На орбиталната станция "Мир" в Космоса бяха проведени повече от 50 експеримента. В подготовката на някои от експериментите и апаратурите участваха и специалисти от други институти, лаборатории и висши училища. В производството и изпитанията бяха включени български промишлени предприятия. Заслужава внимание фактът, че в продължение на една година бяха изготвени по пет екземпляра от всяко изделие, които преминават през всички изпитания и са допуснати до експлоатация в космически условия. Паралелно с работните срещи на колективите, които създават научните апаратури и се занимават с експериментите, с колегите им от Москва, се провежда и обучение на екипажите за работа по научната програма на борда на орбиталната станция "Мир".

На 7 юни 1988 г. в 18:03 часа космическият кораб "Союз ТМ-5" излита от космодрума "Байконур" с международен екипаж - командир на полета е Анатолий Соловьов, бординженер - Виктор Савиних и космонавт – изследовател Александър Александров се издига успешно към околоземното пространство.

Два дни след излитането (9 юни) корабът се скача с орбиталната станция "Мир". Там вече са Владимир Титов и бордният инженер Муса Манаров.

По план А. Александров успява да изпълни в Космоса всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти на БАН от Института за космически изследвания по програмата "Шипка".

След 7 дневен престой на орбиталната станция "Мир" на 17 юни 1988 г., в 14:20 часа, спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан.

Вторият ни български космонавт бригаден генерал Александър Александров е летец първи клас. Той е удостоен с много награди и почетни звания - герой на РБългария, герой на СССР, орден "Стара планина" и други отличия.

На 24.05.2020 г. в направление "Наука и образование" с индивидуална награда "Стара Загора" беше удостоен нашият колега доц. д-р Алексей Стоев - ръководител Филиал "Обсерватория" – гр. Стара Загора към Институт за космически изследвания и технологии БАН.

Успешно изпълнение на проект "Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса – Е#КОС_ЛАБ", финансиран по ОП "Образование с наука".

На 16 май 2020 г. приключи изпълнението и на последната дейност 3 "Семинари за учители за иновативно обучение в сферата на аерокосмическите технологии и изследвания" по проекта.

С това се отбелязва и успешното изпълнение на заложените индикатори по проекта:

  160 брой учебни часа
  8 училища в градовете София, Благоевград, Пловдив и Плевен
  150-200 ученици (8 - 12 клас)
  Практическо ръководство "Информационни технологиии за наблюдение на Земята от Космоса"
  30 учители по природни науки, математика и инженерни науки (STEM дисциплини) обучени за прилагане на практическото ръководство

Проектът "Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от К осмоса –Е#КОС_ЛАБ" се осъществи с подкрепата на Министерство на образование и науката чрез финансиране от ОП "Образование с наука".

Запознаване на ученическата и младежка аудитория с изследователските подходи във физиката; по-специално в астрономията, космическата физика и космическите технологии.

Ученическата школа е по ОП "Образование с наука".

Школата ще се проведе виртуално при записани минимум десет участника.

Програма

За контакти:
Йордан Тасев - 0886 552 666 / yktassev@bas.bg

От 01 май 2020 г. започват обучителни семинари за учители по проект "Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса –Е#КОС_ЛАБ", финансиран по ОП "Образование с наука". Основната цел на обученията е да се представят възможностите за прилагане на информационни технологии за наблюдение на Земята от Космоса.

Семинарите ще се проведат в 3 сесии:

• Първа обучителна сесия: 01.05 – Модул 1/11:00-12:00 ч.; 02.05 - Модул 2/11:00-12:00 ч.
• Втора обучителна сесия: 08.05 – Модул 3/11:00-12:00 ч.; 09.05 – Модул 4/11:00-12:00 ч.
• Трета обучителна сесия: 16.05 – Въпроси и отговори по всички модули 11:00 – 13:30 ч.

По-подробна информация за модулите от обучителните сесии може да намерите в електронното издание на Практическото Ръководство "Информационни технологии за наблюдение на Земята от Космоса".

Как може да участвате?

Само две стъпки:

1. Необходимо е да се регистрирате до 30.04.2020
2. След регистрацията на Вашия е-мейл ще получите необходимата информация и инструкции с линк за вход във виртуална стая

Всеки участник преминал онлайн обучението ще получи сертификат за участие на електронен и хартиен носител.

След кратко прекъсване поради епидемията от коронавирус Covid 19, Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви, че възобновява работата на научните апаратури на редица мисии, между които и тези на спътника ExoMars TGO, който е в орбита около Марс.

Научният прибор Люлин-МО, създаден и опериран от колектив от учени от ИКИТ-БАН работи успешно на борда на TGO както при транзита на спътника до Марс през 2106г, на първите високоелиптични орбити ноември 2016 – март 2017, така и в кръгова орбита около Марс от април 2018 до 28.03.2020, когато беше изключен заедно с всички останали научни прибори. Люлин-МО е модул от руската апараура FREND на борда на TGO.

На 09.04.2020 Люлин-MO беше включен отново. От тогава той работи нормално и продължава да дава важни данни за радиационната обстановка около Марс.

Създаването на Люлин-МО беше финансирано от два договора на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания-Москва-РАН (ИКИ-РАН) и договор по междуакадемичния обмен между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологически изследвания-Москва-РАН. Работите по управлението на прибора и обработката на данните от него в ИКИТ-БАН се финансират от договор No. 4000117692/16/NL/Nde, финансиран от правителството на България чрез договор с ЕКА по плана PECS (План за европейски коопериращи държави).

На 24.03.2020 Европейската космическа агенция (ЕКА) обяви, че затваря Центъра за космически операции в Дармщат (European Space Operations Centre (ESOC)). Минимизирано е присъствието на специалисти на работните места. По тази причина ЕКА консервира (спира работата на научната апаратура) на редица мисии, между които и 4 междупланетни мисии, които са на стабилни орбити, но чието управление изисква работата на повече специалисти.

- Две от тях са изстреляни доста отдавна - Cluster (2000) и Mars Express (2003), но експериментите и досега даваха данни;

- Съвсем новият Solar Orbiter, изстрелян през февруари 2020, на който научната апаратура даже не е включвана;

- За наше съжаление и TGO - първия спътник от ExoMars мисията, изстрелян през март 2016г, и който от април 2018 орбитира около Марс.

Научният прибор Люлин-МО, създаден и опериран от колектив от учени от ИКИТ-БАН работи успешно на борда на TGO както при транзита на спътника до Марс през 2106, на първите високоелиптични орбити ноември 2016 – март 2017, така и в кръгова орбита около Марс от април 2018 до 28.03.2020, когато беше изключен заедно с всички останали научни прибори. За възобновяването на научните операции на TGO и включването на Люлин-МО ще бъде съобщено допълнително.

Създаването на Люлин-МО беше финансирано от два договора на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания-Москва-РАН (ИКИ-РАН) и договор по междуакадемичния обмен между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологически изследвания-Москва-РАН. Работите по управлението на прибора и обработката на данните от него в ИКИТ-БАН се финансират от договор № 4000117692/16/NL/Nde, финансиран от правителството на България чрез договор с ЕКА по плана PECS (План за европейски коопериращи държави).

Европейската космическа агенция (ЕКА) и Държавната руска корпорация "Роскосмос" на 12.03.2020 обявиха решението си за отлагане на изстрелването на втория етап на съвместната им мисия "ЕкзоМарс", предвиждащ изпращане към Марс на повърхностна платформа и ровер за август-септември 2022 г.

Основната задача на мисията се състои в търсене на следи от минал или сегашен живот на Марс, както и изучаване на историята на водата на планетата.

Към дадения момент цялото летателно оборудване, необходимо за изпълнение на мисията "ЕкзоМарc", е интегрирано на космическия апарат. Повърхностната платформа под названието "Казачок", е напълно оборудвана с 13 научни прибори, а роверът "Розалинд Франклин" с монтираните на него девет научни прибори неотдавна успешно премина заключителни термовакуумни изпитания във Франция.

Един от научните прибори на борда на повърхностната платформа е и създаденият в ИКИТ-БАН дозиметър "Люлин-МЛ", който е модул от гама и неутронния детектор "АДРОН-ЕМ". "Люлин-МЛ" успешно премина всички изпитания в България, Русия и Франция.

В калибровките и изпитанията на "Люлин-МЛ" участват и специалисти от Института за космически изследвания-Москва-РАН и Института за медико-биологически изследвания-Москва-РАН.

В ИКИТ-БАН работите по създаването на "Люлин-МЛ" се финансират от договор № 4000117692/16/NL/Nde, финансиран от правителството на България чрез договор с ЕКА по плана PECS (План за европейски коопериращи държави).

Приключи първи етап от проект “Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса“ (Е#КОС_ЛАБ)

Основната цел на проекта е да се повиши екологичното образование на младежи и стимулира интереса на ученици между 13-18 години към училищния процес чрез провеждане на извънкласни и допълнителни занимания по теми свързани с тяхното образование в училище, но които се разглеждат в малка степен от техните преподаватели поради времеви ограничения и обхват на задължителния материал в училищата.

Екип от учени от Институт за космически изследвания и технологии към Българска академия на науките (ИКИТ-БАН) проведе обучения в 8 училища в градовете София, Благоевград, Плевен и Пловдив. Общият брой на проведени лекции е 150 часа, а над 200 ученици проявиха голяма заинтересованост в аерокосмическите методи за мониторинг на околната среда. Учените предоставиха основни знания в области като изучаване, превенция и защита от екологични бедствия и катастрофи с помощта на дистанционните изследвания на Земята.

Повече информация

Тазгодишната петнадесета поред международна научна конференция „Космос, Екология, Сигурност – SES 2019“ е посветена на 3 знаменателни дати: 150-тата годишнина на Българската академия на науките (БАН), 50 години от създаването на Института за космически изследвания и технологии при БАН (ИКИТ-БАН) и 40 годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Както и през последните 10 години, Конференцията се проведе в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София. Организатори са ИКИТ-БАН, Българската астронавтична федерация и РОССОТРУДНИЧЕСТВО.

Повече информация

За 50 години учените от Института за космически изследвания и технологии направиха България 18-ата космическа държава в света, създадоха над 150 уреда, които са летели на Международната космическа станция и в орбита около Марс. Това каза по време на честването директорът на института проф. Румен Недков. Тържественото събрание по повод юбилея се проведе на 6 ноември в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Проф. Недков подчерта още, че ИКИТ – БАН е в дългосрочно международно партньорство с институции като Европейската космическа агенция, РОСКОСМОС и институтите за космически изследвания на Япония и Индия.

Благодарение на неуморния труд на нашите колеги бяха постигнати резултати, които днес поставиха България на световната карта на космическите страни, подчерта в приветствието си председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Прочетени бяха поздравителни адреси от президента на Република България Румен Радев, Министерството на икономиката, Министерството на образованието и науката, Военновъздушните сили, институти на Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Техническия университет – София, УАСГ, Военна академия и други. Директорът на Института по микробиология проф. Христо Найденски връчи плакета на института в знак на признателност за съвместната работа с ИКИТ.

Експозицията, която е подредена във фоайето на Академията, представя постиженията и последните разработки на института, както и непоказвани досега фотографии, снимани от кораба на първия български космонавт Георги Иванов „Союз 33“. Благодаря на колегите от ИКИТ – БАН, че ме убедиха да покажа тези снимки, каза космонавтът по време на откриването й и пожела на учените тяхната апаратура да продължава да лети в космоса. Изложбата ще продължи до 12 ноември 2019 г.

ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ

На 1 ноември 1969 г. към Президиума на Българска академия на науките е създадена Научна група по физика на космоса. С решение на Бюрото на Министерски съвет от 1974 г. тази група прераства в Централна лаборатория за космически изследвания, която през 1987 г. е преструктурирана в Институт за космически изследвания - БАН. Днес ИКИТ-БАН с гордост чества своя полувековен юбилей.

Организационният комитет за честване на 50-годишния юбилей на Института за космически изследвания и технологии - БАН има удоволствието да Ви покани на откриване на изложба и на тържествена юбилейна сесия-събрание, които ще се състоят в сградата на Българската академия на науките на 06 ноември 2019 г. от 10:30 часа във фоайето и зала „Проф. Марин Дринов“.

Медиен партньор БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Българската академия на науките присъди почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на д-р Нат Гопалсвами от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА. Тържествената церемония ще се състои на 5 ноември 2019 г. (вторник) от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ (ул. 15-ти ноември № 1). По време на събитието д-р Гопалсвами ще изнесе лекция на тема „An Outstanding Problem in Solar Physics and its Recent Resolution“ (на английски език).

Д-р Гопалсвами е един от най-изтъкнатите учени в света в областта на слънчево-земната физика и космическото време. Слънчево-земната физика е относително нова научна област, която в последно време придобива все по-голямо научно и практическо значение. С развитието на технологиите човешката цивилизация става все по-зависима от неблагоприятните условия в космоса (така нареченото „космическо време“), които могат да предизвикат прекъсване на работата на спътниковите и наземни системи, комуникациите, навигацията, електропреносните и газопреносни мрежи и дори на човешкото физиологично състояние, и да нарушат ритъма на живота по цял свят.

Трудовете на д-р Гопалсвами са посветени на възникването на събития на Слънцето, които могат да имат ефект върху Земята, разпространението и еволюцията им по пътя от Слънцето до Земята. Неговите изследвания полагат основата на създаването на емпирични модели за прогнозиране на възникването на геомагнитни бури. Те имат не само теоретично, но и огромно практическо значение, тъй като в много случаи неблагоприятните последствия от геомагнитните бури, ако бъдат предвидени, могат да бъдат намалени с превантивни действия.

На 11.10.2019 г. в Етнографски музей, БАН в гр. София официално беше представена новата програма "Образование с наука". Участие взе и ИКИТ - БАН с презентативни материали по проект "Иновативна лаборатория за изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи от Космоса – Е#КОС_ЛАБ", финансиран по ПРОГРАМА: "Образование с наука" /СЕКТОР: "Образование"/ НАПРАВЛЕНИЕ: STEM (Science, Technology, Engineering, and Mathematics) общности на знанието на база споразумение между Българска академия на науките и МОН от 27.05.2019 г.

Традиционно в края на месец май и началото на юни се проведе петнадесетото издание на "АСТРОПАРТИ БАЙКАЛ 2019". Събитието се състоя на красивия бряг на река Дунав в село Байкал, община Долна Митрополия, под патронажа на кмета на община Долна Митрополия г-жа Поля Цоновска. За десети пореден път проявата бе включена в Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците на Министерство на образованието и науката.

Освен Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките (ИКИТ-БАН), партньори са Съюзът на астрономите в България, Катедра "Астрономия" – Физически факултет на Софийски университет и Институтът по математика при БАН. Основен организатор е Общинският център за извънучилищни дейности и занимания по интереси – с. Байкал, а международни партньори са Международния астрономически съюз (IAU), Европейска асоциация за астрономическо образование (ЕААЕ), GTTP – Galileo Teachers Training Program, Европейската училищна мрежа EUN (European School Net) – SCIENTIX, UNAWE – UNIVERSE AWARENESS (Информираност за Вселената), SPACE AWARENESS (Информираност за Космоса) и SpaceEU.

Едно от централните събития на "АСТРОПАРТИ БАЙКАЛ 2019" бе специалния мини Workshop по проект "Дистанционно наблюдение на Земята от Космоса за българските училища" (Education in Earth Observation for Bulgarian Secondary Schools – EEOBSS) на Европейската космическа агенция. Проектът е рализиран в ИКИТ-БАН от колектив с ръководител доц. д-р Лъчезар Филчев. Той представи проекта и основния резултат от него – учебното помагало за самостоятелна подготовка и извънкласни дейности по природни науки "Наблюдение на Земята от Космоса". Един от авторите на помагалото проф. д.т.н. Гаро Мардиросян изнесе интересна презентация на тема "Какво не знаем за Космоса и космическите технологии". Двадесет екземпляра от учебното помагало бяха подарени на всички участващи в "АСТРОПАРТИ БАЙКАЛ 2019" училища и институции.

Скъпи ученици,

Ние, учените от ИКИТ-БАН и НАИМ-БАН, бихме искали да ви поздравим с Международния ден на детето (1 юни) и да ви напомним, че безвъзмездно създадохме за вас образователния албум "София от Космоса", който можете да заявите на е-мейла на Космическо училище: space.schoolbg@yahoo.com

Албумът цели да популяризира наблюдението на Земята, гр. София и културно-историческото наследство и е предназначен за ученици, учители и всички, които биха искали да получат повече знания на тези теми.

Автори и участници в албума от БАН са: чл.-кор. Васил Николов, д-р Стефан Стаменов и доц. д-р Ваня Стаменова, д-р Андрей Аладжов, д-р Марио Иванов, Снежана Горянова.

На 19-ти април 2019 г. в залата на Института за Космически Изследвания и Технологии при Българска Академия на Науките (ИКИТ-БАН) бе отбелязана 100 годишнината от създаването на Международния Астрономически Съюз (МАС). Темата на събитието под надслов "Под едно небе" бе "До Луната, Слънцето и далечния Космос". Като презентации бяха представени популярни лекции на актуални теми, свързани с изследването на близкия и далечен Космос.

Посетителите имаха възможност да разгледат изложба с българска апаратура за космически изследвания, създадена през годините.

Присъстваха външни гости, както и служители на ИКИТ. Можете да се запознаете с презентациите тук:

Организаторите доц. Даниела Бонева и гл. Ас. Красимира Янкова изказват благодарности към всички колеги, които участваха в събитието и на тези, които дадоха своя принос за успешното му провеждане. По-специално, за подкрепата на ръководството на Института в лицето на: директора на ИКИТ-БАН проф. Румен Недков, зам. директора – доц. Георги Желев, научния секретар на Института – доц. Деница Борисова, секретаря на Научния съвет – проф. Гаро Мардиросян, пом. директора Валери Васев и на целия Научен съвет.

Офисът за трансфер на аерокосмически технологии RST-TTO, Българска академия на науките, под патронажа на Министерство на икономиката на Република България, организираха първия Copernicus Hackathon в България. Събитието беше проведено в периода от 19-21 април 2019 г. в Технически университет – София. Основни партньори на събитието бяха ИКИТ-БАН, Център за върхови постижения – „Университети за Наука, Информатика и Технологии в Е-обществото“ (CoE-UNITe) и ЦИНСО-БАН.

Събитието беше открито на 19-ти aприл 2019 г. от директора на RST-TTO Камен Илиев и поздравителни адреси поднесоха: заместник-министъра на икономиката на Република България – Лилия Иванова; директора на Института за космически изследвания и технологии, БАН – професор Румен Недков; заместник-ректора на Технически университет София – Любомир Димитров; изпълнителния директор на Асоциация за развитие на София, Столичен общински съвет – Светлана Ломева.

Активно участие в Хакатона взеха представители на ИКИТ-БАН – директорът на института проф. д-р инж. Румен Недков като председател на журито и зам. директорът на ИКИТ-БАН доц. д-р инж. Георги Желев като ръководител на менторите.

Темите на Хакатона бяха в следните области: управление на извънредни ситуации, защита на околната среда, мониторинг на водите и крайбрежието, прецизно земеделие. Също така на участниците беше предоставена възможността да предложат свои идеи, в които да използват данни от Коперник и да разработят продукти с добавена стойност.

Победителят в Хакатона отбор HAg, получи наградата на Европейската комисия – участие в програмата Copernicus Accelerator.

На 15 април 2019 г. в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките (ИКИТ-БАН) се състоя официална церемония по награждаване на победителите в състазанието на НАСА "Учен за един ден" (NASA Scientist for a Day – Think like NASA scientists). Състезанието в България се организира от EduTechFlag и се подкрепя в партньорство от iLoveBulgaria, eSkillsForFuture, PlayToKnow, Space Challenge, Delta 3, СофтУни и ИКИТ-БАН. Координатор за България е д-р Милена Крумова, а за ИКИТ-БАН - доц. Дойно Петков. В състезанието участват ученици от 46 държави от целия свят, а българските участници са 23 от 12 града. Присъстваха и родители на участниците и техни учители.

Всички участници в състезанието получиха сертификати от НАСА и подаръци. Победителите в отделните категории получиха и учебното помагало "Наблюдение на Земята от Космоса", издадено от ИКИТ-БАН по проект на Европейската космическа агенция с ръководител доц. Лъчезар Филчев.

Присъстващите изслушаха с интерес презентацията "Какво не знаем за Космоса и за космичeските технологии", изнесена от проф. Гаро Мардиросян от ИКИТ-БАН. Накрая всички разгледаха постоянната изложба на Института и се направи традиционната обща снимка.

Събитието уважиха научният секретар на ИКИТ-БАН доц. Деница Борисова и зам. директорът доц. Георги Желев.

На 26 февруари 2019 г. в зала "Проф. Ив. Ев. Гешов" на Администрация БАН беше представено учебното помагало „Наблюдение на Земята от Космоса“. Помагалото е предназначено за самостоятелна подготовка в извънкласни дейности по природни науки и е създадено по проекта EEOBSS на Института за космически изследвания и технологии при БАН (ИКИТ-БАН) и Европейската космическа агенция. Присъстваха участници в проекта, ръководството на ИКИТ-БАН начело с директора проф. д-р инж. Румен Недков, представители на Министерството на икономиката, директори на училища, учители и ученици. Специален гост на мероприятието бе генерал д-р Александър Александров - космонавт на Р. България, който разказа увлекателно на аудиторията за медико-биологичните аспекти на полета на космонавтите, както и за неговите лични наблюдения от Космоса на нашия дом - Земята.

Авторите на помагалото - проф. д.т.н. инж. Гаро Мардиросян (ИКИТ-БАН), проф. д.т.н. инж. Димитър Димитров (НИГГГ-БАН) и д-р Йоаннис Манакос (CERTH-ITI), разказаха накратко за разработените от тях модули и личните им впечатления от работата по проекта. Отговорният редактор доц. д-р Лъчезар Филчев обобщи работата по проекта и създаването на помагалото.

Старши експерт в Министерството на икономиката Петя Пиперкова разказа накратко за дейността на Министерството и програмата на ЕКА - PECS за България, по която се изпълнява и проект EEOBSS. Беше отбелязано, че образованието и обучението на младите са национален приоритет в програмата ESA-PECS за България, което ще подпомогне развитието и формирането на зараждащия се космически сектор на икономиката на България.

Д-р Лилия Стоянова - директор на 7 СУ "Кузман Шапкарев" в Благоевград, което беше домакин на Първото лятно училище EEOBSS през септември 2017 г., благодари за поканата и за възможността за участие в проекта, като пожела на екипа успех и вдъхновение за нови съвместни инициативи.

Втората част от мероприятието беше награждаване с предметни награди и сертификати за участие на ученици от столични училища, участвали в Петото училище EEOBSS. То се проведе в СМГ "Паисий Хилендарски" през ноември-декември 2018 г., като беше организирано съвместно с любезното съдействие на ръководството на СМГ "Паисий Хилендарски" в лицето на директора д-р Антоан Тонев и клуб "Българско интерпланетарно общество" към СМГ с ръководител Петьо Манев. Повече за клуба и неговите дейности може да се прочете на сайта: http://bgis-space[dot]com. С предметни награди бяха наградени и три ученически проекта, разработени от участниците в Петото училище EEOBSS.

По традиция представянето на учебното помагало EEOBSS завърши с обща снимка и скромен коктейл.

Семинарът беше организиран съвместно от Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) (член на мрежата Copernicus Academy) и сдружение GEO Polymorphic Cloud (Copernicus Relays) с любезното съдействие и подкрепа на Министерство на икономиката (МИ) и Министерство на образованието и науката (МОН) на Република България.

Обучителната сесия за достъп и работа с данни и продукти от програмата "Коперник" се проведе на 22.11.2018 г. (четвъртък) в сградата на Лабораторен комплекс, лаб. 125, София Тех Парк в гр. София. Над повече от 70 участници от над 50 институции от цялата страна бяха представени наличните свободни данни и продукти от програма "Коперник", както и начините за тяхната обработка и извличане на допълнителна информация с нова добавена стойност. Програма

Повече информация

От 7 до 9 ноември 2018 г. се проведе организираната от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките (ИКИТ-БАН), Българското астронавтично дружество и Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България четиринадесетата поред Международна конференция "SPACE, ECOLOGY, SAFETY – SES 2018", тази година посветена на 30-годишнината от Научната програма "Шипка" и полета на българския космонавт Александър Александров. Домакин на Конференцията и тази години беше Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София, а финансовата подкрепа е от Фонд "Научни изследвания" по Проект ДПМНФ 01/20 – 23.08.2018.

На тържественото откриване на Конференцията в Мраморната зала на РКИЦ присъстваха космонавтът генерал Александър Александров, представители и на други академични звена, университети, министерства и гости.

Повече информация

На проведения през месец април 2018 одит от TUV SUD Management Service GmbН беше установено, че в Института за космически изследвания и технологии – БАН е създадена и се прилага система за управление на качеството, съответстваща на изискванията на ISO 9001:2015. Издадени са сертификати.

На международния иновационен форум INVENT ARENА 2018, проведен в град Тринец (Чехия), изобретателски колектив от Института за космически изследвания и технологии при БАН беше отличен със Златен медал и диплома за изобретението „Анти-дрон разузнавателна система, базирана на привързан аеростат“.

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на втория български космонавт ген. Александър Александров, беше открита в Българската академия на науките. Оригиналните апарати и системи, разработени специално за програма "Шипка", с които са провеждани научни експерименти на борда на орбиталната станция "Мир", могат да бъдат разгледани до 22 юни в централното фоайе на БАН. В изложбата са включени още скафандърът и костюмът на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на научната програма. Организатор на изложбата е Институтът за космически изследвания и технологии – БАН.

По време на втория български полет в Космоса са извършени изследвания и експерименти в четири научни области. Приносът на българските учени в тях е съществен, а страната ни доказа, че потенциалът ни в тази научна област на бъдещето е много голям. С тези думи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри изложбата по повод 30-годишнината от полета на ген. Александров.

В поздравителен адрес от президента Румен Радев до космонавта се казва, че с полета името на Александър Александров остава изписано със златни букви в историята на космонавтиката.

Над 50 научни експеримента, някои от които уникални и неповторими, бяха извършени по време на десетдневния полет, разказа ген. Александър Александров. Научният експеримент "Люлин", започнал тогава, продължава да се доразвива и днес. Дозиметър от серията "Люлин" в момента лети на спътник, който се приближава до Марс.

Научната програма "Шипка" представлява истински връх в българските космически изследвания, каза директорът на Института за космически изследвания технологии чл.-кор. Петър Гецов. Той припомни, че за първи път преди 30 години на космическата станция "Мир" са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките.

Въпросът за това как се променя Слънцето и как тези изменения влияят върху човечеството става все по-актуален с бурното развитие на технологиите, от които нашата цивилизация е все по-зависима. Земята заедно с цялата Слънчева система се намира в атмосферата на Слънцето. Бурите в слънчевата атмосфера и предизвиканите от тях геомагнитни бури (така нареченото "космическо време") са заплаха не само за работоспособността на космическите апарати и високо летящите самолети, за здравето и дори живота на космонавтите и екипажите и пътниците на самолетите, но и за функционирането на наземната инфраструктура: телекомуникации, навигационни системи, електропреносни и газопреносни мрежи. Силните геомагнитни бури влияят и върху биосферата и в частност върху физиологичното състояние на човека. Дългосрочните изменения на слънчевата активност ("космически климат") са пряко свързани с промените на земния климат. Изясняването на механизмите и количественото характеризиране на приноса на променящата се слънчева активност за наблюдаваните климатични изменения има сериозни икономически, политически и социални последствия.

От 4 до 8 юни 2018 г. в Приморско се  проведе Десетата международна конференция "Слънчеви Въздействия  Върху Магнитосферата, Йоносферата и Атмосферата".  В работата на конференцията, организирана от секция "Космически климат" на Института за космически изследвания и технологии към БАН, взеха участие 76 учени от >15 страни. Бяха представени 94 доклада, посветени на всички аспекти на слънчево-земната физика: механизмите, управляващи активността на Слънцето и възможностите за нейното прогнозиране и въздействието на различните проявления на слънчевата активност върху земната система. Докладите  и трудовете на конференцията ще бъдат публикувани онлайн на  http://ws-sozopol.stil.bas.bg/.

В края на 2018 г. приключва текущата 5-годишна научна програма на Научния комитет по слънчево-земна физика SCOSTEP (Scientific Committee On Solar-TErrestrial Physics) към Международния съвет за наука (ICSU). Конференцията в Приморско е първият научен форум, на който беше възложено да обсъди следващата научна програма на SCOSTEP, фокусирана върху възможностите за прогнозиране на слънчевата активност и въздействията на нейните проявления върху Земята.

По време на конференцията беше организирана лятна школа за млади учени на тема "Слънце, космическо време и космически климат". Декан на лятната школа беше проф. Dibyendu Nandi – ръководител на Центъра за върхови постижения в космическите науки в Калкута, Индия.

От 10 до 13 май 2018 г. в София Тех Парк се проведе Осмото поредно издание на Софийския фестивал на науката https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival. Фестивалът е едно от събитията в София в рамките на председателството на Съвета на Европейския съюз. Сред повече от 100-те мероприятия в рамките на четирите поредни дни на Фестивала беше и щандът на Коперник Академия, представен от доц. д-р Лъчезар Филчев от ИКИТ-БАН с доброволната подкрепа на Антоанета Йотова от Коалиция за климата, доц. д-р Любка Пашова от НИГГГ-БАН и Мария  Щерева - студент в УНСС. На щанда бяха представени материали за достъпа до данни от програмата Коперник на ЕС, както и основните услуги, които тя предоставя на потребителите, финансови механизми на програмата Horizon 2020, включително финансови механизми за малки и средни предприятия, стартиращи компании и бизнес инкубатори от ЕС, целящи разработване на иновативни приложения с използване на данни и информационни продукти от Коперник.

В рамките на Фестивала, на 13 май 2018 г. от 17:00 ч. в зала BASF лаборатория, беше изнесена лекция от докторантът в ИКИТ-БАН Теменужка Спасова на тема: „Бърза помощ от Космоса“. Лекцията беше ориентирана към най-широка аудитория и запозна присъстващите с това как наблюденията на Земята от Космоса могат да се използват за предотвратяване и справяне с природните екокатастрофи. В рамките на лекцията беше направена демонстрация на обработка на радарни изображения за наблюдение на наводнение, снежна покривка и плаващ лед.

На снимката: Представителство на ЕК в България

Изкуственият спътник Trace Gas Orbiter (TGO) по съвместния проект на Европейската и Руска космически агенции ЕкзоМарс пристигна до Марс през октомври 2016 г. По пътя до Марс нашият дозиметър Люлин-МО (част от руския неутроен детектор ФРРЕНД) работи безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, вече публикувани в списание ИКАРУС
https://doi.org/10.1016/j.icarus.2017.12.034.

Началната орбита на TGO беше високоелиптична (примерно 96 000 х 300 км) с период около 4 марсиански денонощия. На 15 март 2017 г. започна деликатната фаза на аеродинамично забавяне в атмосферата с цел намаляване скоростта на спътника и понижаване на орбитата. Всички мощности на TGO бяха насочени към тази рискована операция, при която апаратът се нагрява и могат да се повредят и слънчевите панели, и апаратурата. Уредите за научни изследвания бяха изключени. На 20 февруари 2018 г. тази операция беше приключена успешно: TGO достигна орбита 1050х200 км!

На 12 март 2018 г. бяха проведени първите тестови включвания на научната апаратура.

СЛЕД ЕДНА ГОДИНА МЪЛЧАНИЕ ЛЮЛИН-МО ЗАРАБОТИ УСПЕШНО!

TGO още не е достигнал работната си кръгова орбита с височина около 400 км и период 2 часа. За нейното достигане до средата на април 10 пъти ще бъдат включени двигателите на спътника. Но още от края на март очакваме включване на Люлин-МО в пълен режим на работа.

На 22 март 2018 г. в Големия салон на БАН се проведе образователен семинар "Чиста вода за устойчив свят", организиран от Института за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) по линия на образователна инициатива "Космическо училище" във връзка с отбелязване на Световния ден на водата – 22 март, като обявената от ОOН тема за 2018 година е Nature for Water. Това е първият образователен семинар посветен на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-конкретно на приоритет 6 Чиста вода (Goal 6: Clean water and sanitation), приоритет 11 Устойчиви градове и общности (Goal 11: Sustainable Cities and Communities), приоритет 15 Живот на сушата (Goal 15: Life on Land). Събитието е посветено също на приoритет "Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване" на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Специални гости и лектори на събитието бяха проф. Чен Джун от Националния център по геоматика на Китай и първи вице-президент на Международното общество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) и проф. Сонгниан Ли от Университета Райърсън в Торонто, Канада и касиер на Международното общество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS).

Повече информация

На 2 и 3 ноември 2017 г. се проведе организираната от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при Българска академия на науките тринадесетата поред Международна конференция "SPACE, ECOLOGY, SAFETY – SES 2017", тази година посветена на 60-годишнината от извеждането в орбита на първия изкуствен спътник на Земята и на 45 години от обявяването на България за космическа държава. Съорганизатори са Българското астронавтическо дружество и Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България, а финансовата подкрепа е от Фонд "Научни изследвания". И тази година домакин на Конференцията беше Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София.

На тържественото откриване на Конференцията в Мраморната зала на РКИЦ присъстваха съветникът на Президента на Република България по сигурност и отбрана г-н Илия Милушев, зам. министърът на Образованието и науката проф. Иван Димов, зам. председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев, представители на ръководства на университети и научни институти, наши и чуждестранни учени и специалисти и гости.

Повече информация

На Десетото национално изложение „ИЗОБРЕТЕНИЯ - ТРАНСФЕР - ИНОВАЦИИ – ИТИ’2017, проведено през месец ноември 2017 г., на изобретателски екип от Института за космически изследвания и технологии при БАН (ИКИТ-БАН) беше присъден златен плакет за отлично представяне с разработката "Системи за акустичен контрол на дронове".

Кръгла маса "КОСМИЧЕСКИТЕ НАУКИ И ТЕХНОЛОГИИ, ТЯХНОТО МЯСТО И РОЛЯ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ" в рамките на Тринадесета международна научна конференция "Космос, екология, сигурност" SES 2017, Руски културно-информационен център - 3 ноември 2017 г.

Повече информация

На тържественото събрание по повод Деня на народните будители, проведено на 1 ноември 2017 г. в големия салон на Българска академия на науките, Президентът Румен Радев и Председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски връчиха награди на млади и най-млади учени на академията в конкурсите "Професор Марин Дринов" и "Иван Евстратиев Гешов". Сред наградените са и двама млади учени от Института за космически изследвания и технологии при БАН - гл. ас. д-р Симеон Асеновски беше отличен в конкурса "Проф. Марин Дринов", а докторантката ас. Илина Каменова – в конкурса "Иван Евстратиев Гешов".

Повече информация

На състоялия се в полската столица Варшава през месец октомври 2017 г. Международен салон за иновации IWIS 2017 изобретателски колектив от Института за космически изследвания и технологии при БАН спечели един златен и един сребърен медал за иновации в областта на акустичен контрол на дронове.

На Международния технически панаир Пловдив 2017 г. за експоната "Енергоефективен безпилотен многороторен летателен апарат" колектив от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките и Темпекс ЕООД – Пловдив е награден със Златен медал и Диплом.

От 8 до 12 септември 2017 г. в 7-мо СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград се проведе „Лятно училище EEOBSS“. Целта на лятното училище бе да запознае учениците от българските средни училища с теоретичните и практическите основи на наблюдението на Земята от Космоса, GPS, GNSS и Galileo технологиите и практическите приложения на спътниковите изображения в картографирането на земното покритие, екосистемните услуги и климатичните промени. Инициативата бе открита от директора на 7-мо СУ г-жа Лилия Стоянова, проф. днт Гаро Мардиросян и доц. д-р Лъчезар Филчев. Беше прочетен поздравителен адрес от директора на ИКИТ-БАН чл.-кор. дтн Петър Гецов. Сред официалните гости бяха зам.-кметът по култура и хуманитарни дейности г-жа Христина Шопова и инж. Василиса Павлова - старши експерт в РУО - Благоевград. В продължение на 5 дни преподаватели бяха проф. дтн инж Гаро Мардиросян и доц. д-р Лъчезар Филчев от ИКИТ-БАН, проф. дтн Димитър Димитров от НИГГГ-БАН, д-р Йоанис Манакос (CERTH-ITI, гр. Солун, Гърция) и проф. д-р Райнер Ройтер (OpticSense GmbH, Германия). Всички участници получиха „Сертификат за завършване“. На 13 септември 2017 г. в зала „22-ри септември“ в сградата на община „Благоевград“ се проведе уъркшоп EEOBSS, на който бяха представени и обсъдени текущите тенденции в обучението по наблюдение на Земята в средното училище в Европа и в България.

Проект EEOBSS е финансиран от Правителството на Република България по договор (4000117592/16/NL/NDe), сключен между ИКИТ-БАН и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS). Мненията, изразени в тази публикация, по никакъв начин не отразяват официалната позиция на ЕКА.

Изобретатели от Института за космически изследвания и технологии – БАН са отличени с дипломи и медали от международното жури на Двадесетия юбилеен московски международен салон за изобретения и иновационни технологии “Архимед”.

Събитието се проведе от 16 до 19 май 2017 г. в Конгресно-изложбения център “Соколники” в Москва. Представени бяха повече от 700 изобретения и полезни модела от над 20 държави.

Експертната комисия и Международното жури удостои с дипломи и медали изобретателите от Института за космически изследвания и технологии в категориите: “Авиокосмическа промишленост” и “Наземен, морски и въздушен транспорт”, както следва:

• със сребърен медал – “МУЛТИРОТОРЕН ВЕРТОЛЕТ И ТАНДЕМ ВЕРТОЛЕТ” с автори чл.-кор. дтн Петър Гецов, д-р инж. Светослав Забунов и проф. дтн Гаро Мардирося
• с бронзов медал - “СПЪТНИКОВ СПЕКТРОФОТОМЕТЪР ЗА МОНИТОРИНГ НА ОБКРЪЖАВАЩАТА СРЕДА” с автори чл.-кор. дтн Петър Гецов, проф. дтн Гаро Мардиросян, проф. дтн Живко Жеков и доц. д-р Стилиян Стоянов

От 30 май до 3 юни 2017 г. в хотел "Белвю", курортен комплекс "Слънчев бряг" се състоя за 9-та поредна година традиционно организираната от Института за космически изследвания и технологии към БАН Международна конференция по слънчево-земни въздействия - WS-9 На конференцията присъстваха 66 учени от 11 страни: България, Великобритания, Германия, Румъния, Русия, Сърбия, Хърватска, Турция, Украйна, Франция и Чехия. Бяха представени общо 75 научни презентации. След съгласието на авторите всички доклади и постери са публикувани за свободен достъп на уеб-страницата на конференцията http://ws-sozopol.stil.bas.bg/.

Десет от участниците присъстваха на Конференцията благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" - Договор № ДПМНФ 01/16 от 29 май 2017 г.

На 26 април 2017 г. в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките (ИКИТ–БАН) се проведе Образователен семинар за ученици, посветен на Международния ден на авиацията и космонавтиката. Семинарът е организиран по линия на инициатива „Космическо училище“ от ИКИТ–БАН, Българско астронавтическо дружество и Society for Conservation GIS – клон България. Участваха около 130 ученици между 7 и 12 клас от 6 столични училища – Първа английска езикова гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Професионална гимназия по електроника, 3 СУ, 45 ОУ и 163 ОУ.

Прочети още

В края на 2016 г. Съюзът на изобретателите в България присъди ПРИЗ - СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ВИСОКО ТВОРЧЕСТВО на трима изобретатели от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките:
чл.-кор. дтн Петър Гецов, д-р инж. Светослав Забунов и проф. дтн Гаро Мардиросян

На 2 и 3 ноември 2016 г. в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София се състоя поредната Двенадесета научна конференция с международно участие “Космос, Екология, Сигурност - SES 2016”, организирана от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при Българска академия на науките (БАН), Българското астронавтическо дружество (БАД), Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България и Фондация “Устойчиво развитие за България”. Тази година Конференцията е посветена на 35-годишнината от извеждането в Космоса на двата български изкуствени спътника на Земята “България 1300”.

Прочети още

На празнична церемония по повод Деня на Народните Будители, провела се в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, с признанието „Будител 2016”, бяха отличени и наградени личности и институции с будителски дух. В категория „личност” беше отличен и проф. дтн инж. Гаро Мардиросян от Институт за космически изследвания и технологии при БАН. Високото признание той получава за популяризирането на научни знания в продължение на повече от 40 години. Автор е на 9 книги, 3 от които научнопопулярни, а останалите поради лесния за възприемане език и стил са достъпни за широка читателска аудитория. Има около 400 научнопопулярни материала в повече от 30 печатни и електронни медии.

Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) – БАН обявява, че организира курс за оператори на безпилотни летателни апарати (коптери и самолети) на 16 и 17 ноември.

Курсът ще се проведе в сградата на ИКИТ – БАН на адрес: 1113 София, ул. Академик Г. Бончев № 1, бл. 1, по приложената програма.

Цена на курса 230 лв.

Записване на курса на тел.: 02 988 35 03 и e-mail: office@space.bas.bg

На 11 и 12 октомври 2016 г. се проведе Третата Европейска SCGIS (Society for Conservation GIS) конференция „Геоинформационни технологии за опазване на природно и културно наследство” /Third European Society for Conservation GIS Conference “Geoinformation technologies for natural and cultural heritage conservation”/ в гр. София. Конференцията се организира като съвместна инициатива на Института за космически изследвания и технологии към БАН, Европейските клонове на организацията Society for Conservation GIS (SCGIS Chapter Bulgaria и SCGIS Chapter Slovenia), Географския институт Антон Мелик към Словенската академия на науките и изкуствата, ЕСРИ България и Българското географско дружество.

Повече информация можете да намерите тук....

През периода 26 до 30 септември 2016 г. със съдействието на Института за космически изследвания и технологии – БАН се проведоха тържествата посветени на живота и делото на световно известния учен от български произход, изтъкнат авиокосмически инженер, специалист по космическа техника и ракетни двигатели проф. д-р Виден Табаков (1919 - 2015).

Повече информация

На Международния технически панаир Пловдив – 2016 представеният от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките и Консорциум Българска дрон академия експонат “Безпилотна авиационна система (БАС) за радиационно разузнаване” беше отличен с Диплом и Златен медал.

БАС е предназначен за извършване на радиационно разузнаване на местност, търсене и откриване на източници на гама-лъчене и картиране. Данните се предават в сървър, откъдето чрез Интернет постъпват при потребителя за наблюдение в реално време за последваща обработка и оценка на радиационната обстановка.

Авторски колектив: чл.-кор. дтн Петър Гецов, проф. д-р Димо Зафиров, Иван Вълчинов, Станимир Огнянов, Дияна Вълчинова, инж. Владимир Маринов и проф. дтн Гаро Мардиросян.

На Института за космически изследвания при БАН бе присъдена и специална грамота за “Динамичен иновативен дебют на 72-ия Международен технически панаир”.

Може разгледате дипломата тук: Диплома

Фонд НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ връчи благодарствени грамоти на учени от ИКИТ-БАН

На 11 юни 2016 г. в Университета в гр. Нинбо (Китай) беше подписан Меморандум за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа за създаване на Център за технологичен трансфер в областта на науката и технологиите.

От страна на Българска академия на науките Меморандумът подписа директорът на Института за космически изследвания и технологии чл.-кор. проф. Петър Гецов.

Меморандум за сътрудничество

На проведената от 25 до 28 май 2016 г. в Пловдив ХІІ международна изложба „Хемус 2016 – Отбрана, Антитероризъм, Сигурност“ Институтът за космически изследвания и технологии при БАН беше отличен с диплом и почетен плакет.

На тържествено събрание в Руския културно-информационен център в София на 12 април 2016 г. по повод Деня на космонавтиката и 50-годишнината от полета на Юрий Гагарин в Космоса бяха наградени учени от Института за космически изследвания и технологии при БАН: чл.-кор. Петър Гецов с медал, а проф. Цветан Дачев, проф. Гаро Мардиросян, доц. Таня Иванова и д-р Красимир Стоянов – с почетни грамоти.

За четвърти пореден път Институтът за космически изследвания и технологии при БАН е съорганизатор на провежданото в 142 града в света Международно състезание на НАСА “PACE APPS CHALLENGE – 2016”. В България то се проведе на 23 и 24 април 2016 г. в София, Пловдив и Бургас.

Eдин от най-интригуващите съвременни научни въпроси e дали някога е съществувал живот на Марс. За да дадат отговор на този въпрос Европейската космическа агенция (ЕКА) и Руската държавна корпорация “Роскосмос” разработиха програмата “ЕкзоМарс” за изследване на планетата Марс. Този проект предвижда изстрелване на спътник за научни изследвания на Марс (TGO) и на десантен модул EDM (“Скиапарели”) през 2016 г., на марсоход и платформа с научни апаратури за изследвания на повърхността на Марс прз 2018 г.

На 14.03.2016 г. в 11:31 ч. българско време от космодрума Байконур с ракета “Протон-М” бяха изстреляни в Космоса спътника TGO и десантния модул EDM (“Скиапарели”) – първи етап от проекта “ЕкзоМарс”. Пътуването на TGO до Марс ще продължи до октомври 2016 г., като 3 дни преди достигане до атмосферата на Марс ще се осъществи отделянето на EDM от TGO и кацането на EDM на Марс. След това TGO ще влезе в силно изтеглена елиптична орбита около Марс с постепенно намаление на височината и установяване в кръгова орбита на височина около 400 km. През декември 2017 г. ще започне т.нар. Научна фаза на TGO, която ще продължи около 5 години.

Научната апаратурата на орбиталната станция TGO включва: комплекс за изследване на състава на атмосферата и климата; спектрометри за откриване и изследване на малки газови примеси – метан и следи от други газове в атмосферата с концентрация под 1% (водни пари, азотни окиси, ацетилен) с възможен биологичен или геоложки произход; неутронен детектор “ФРЕНД” за събиране на данни за наличие на воден лед под повърхността на планетата до 1 m дълбочина, част от който ще бъде и българо-руския дозиметър “Люлин-МО” за изследване на радиационните условия по трасето до Марс и в орбита около Марс; камера с висока разделителна способност за картографиране на повърхността и търсене на подходящи за кацане места.

През 2012 г в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) беше получена покана от директора на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН) акад. Лев Зеленый за участие в ЕкзоМарс с дозиметрични апаратури и беше сключен тристранен договор за съвместни радиационни изследвания в рамките на проекта ЕкзоМарс между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологични изследвания на РАН (ИМБП-РАН). Дозиметрите са разработени и произведени в ИКИТ-БАН, а финансирането на разработката на дозиметрите Люлин-МО за ФРЕНД е от ИКИ-РАН.

Научните задачи на експериментите Люлин–MO и Люлин–MЛ на борда на TGO 2016 и научната платформа 2018 г. са:

• Измервания по трасето на полета до Марс, в орбита около Марс и на повърхността на планетата на основните дозиметрични параметри и определяне на радиационните дози в електронните компоненти, както и дозите в човешкото тяло, които ще бъдат получени при бъдещи пилотирани полети. Данните от дозиметъра и неутронния детектор ще се използват за оценка на пълната доза от заредените частици и неутроните.
• Определяне на дневните и сезонни вариации на радиационните параметри в орбита около Марс и на повърхността му.
• Сравнение на резултатите от измерванията в орбита около Марс и на повърхността му.
• Получаване на нови данни за усъвършенствуване на съществуващите модели на радиационната обстановка в междупланетното пространство и на Марс, и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани полети.

Първото включване на апаратурата Люлин-МО на борда на TGO е планирано за 4–5. 04. 2016 г. Тогава ще започне и анализирането на получените данни.

Колективът от ИКИТ-БАН, разработил експеримента и апаратурата е с ръководители проф. дфн Йорданка Семкова и проф. дфн Цветан Дачев, и включва учените и специалисти Стефан Малчев, Пламен Димитров, Борислав Томов, Юри Матвийчук, Росица Колева, Венцислев Митев, Светослав Чакъров и Красимир Кръстев.

На снимката: ФРЕНД и дозиметъра Люлин-МО

На 06.04.2016 г. от Европейския център за управление на полетите (ESOC) в Дармщад – Германия беше направено първото тестово включване на неутронния спектрометър ФРЕНД и на неговия дозиметър Люлин-МО на борда на спътника TGO на съвместния проект на ЕКА и Роскосмос ЕкзоМарс.

TGO беше изстрелян на 14.03.2016 г. към Марс от космодрума Байконур.

ФРЕНД е създаден в Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН), а дозиметърът Люлин-МО е създаден в Института за космически изследвания и технологии-БАН по договор с ИКИ-РАН и Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките.

Анализът на първите данни, получени от дозиметъра Люлин-МО показват, че той функционира нормално във всички предвидени режими на работа. Получени са данни за радиационните условия в междупланетното пространство на разстояние около 7,5 млн. km от Земята. Средната измерена доза от галактичните космически лъчи е 15 микрогрея в час, средният поток частици е 2,9 cm²/s.

До 24.04. 2016 г. е предвидено да се завърши тестването и въвеждането в експлоатация на всички системи на спътника TGO и да започнат периодични научни изследвания. Очаква се ФРЕНД и дозиметърът Люлин-МО да работят по време на целия етап на прелитане до Марс.

На снимката: Дозиметър “Люлин-МО”, част от научната апаратура “ФРЕНД” на борда на спътника TGO. Габарити: 160 х 100 х 45 mm; Маса: 0.7 кg; Енергоконсумация: 3 W; Обем на данните: 250 килобайта/ден.

В края на изминалата 2015 година Институтът за космически изследвания и технологии при БАН беше награден на „Тесла Фест“ в Сърбия освен с грамота и златен медал, и с купа GRAND PRIX за цялостно изобртателско творчество през 2015 година.