Проект на Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ)
към Българска академия на науките (БАН)
Ръководител на проекта: | гл. ас. д-р. инж. Анна Димитрова Бузекова - Пенкова |
Участници: | гл. ас. д-р Росица Николаева Димитрова |
гл. ас. д-р инж. Райна Боянова Димитрова
|
|
ас. д-р Петър Цветанов Цветков
|
Предлаганият проект е изследователски и чрез него се цели пълното охарактеризиране на влиянието на космическата радиация върху разработения в секция "Космическо Материалознание" към Института за космически изследвания и технологии - БАН нов вид алуминиев композит на основата на сплав В95, уякчен с ултрадисперсен нанодиамант и волфрам.
Това е оригинална разработка на колектива от секцията, на базата на която бе планиран и реализиран технологичен експеримент на борда на руския сегмент на Международната Космическа Станция (МКС) в периода 2013 - 2015 г.
Добавката от ултрадисперсен нанодиамант е разработена и защитена с американски патент (US Patent Number: 5,353,708, October 11, 1994 г.) от членове на колектива.
Период на провеждане на проекта: 12.2017 – 12.2019 г.
Определяне влиянието на космическата радиация върху структурните и физико - механични характеристики на пробните тела изработени от новия композиционен материал. Получените резултати от наземни (референтни) проби и върнатите от МКС, ще бъдат съпоставени, с цел да се направят изводи за положителните и отрицателни качества на композитния материал, след продължителен престой в открития Kосмос и оценка на възможностите за бъдещи приложения в космическите изследвания и космическата индустрия, също така и за наземни приложение при работа в екстремни условия.
В предлагания проект, изследваните пробни тела изработени от алуминиева композитна сплав бяха разделени на 2 основни групи: 1. Референтни тела, които бяха оставени и съхранявани в земни условия и 2. Пробни тела, които бяха изнесени на външната страна към руския сегмент на МКС (Международната Космическа Станция) за 27 месеца, през което време са били изложени на въздействие на радиация в открития Космос. Избраната форма на космическите и референтните образци е във вид на "епруветки", с цел използването им при последващите изпитания.
При анализа на ефектите от влиянието на естествената космическа радиация върху параметрите на образците изложени в Космоса, ще се използват данни за реалните параметри на космическата радиация, получени от българския прибор "РАДОМ". Приборът е работил в същият период от време в непосредствена близост до Блок ДП-ПМ съдържащ образците от композиционния материал, подложени на естествената космическа радиация.
Снимков материал от текущата работа на екипа.
ИКИТ към БАН, България