Зоя Хубенова е родена в гр. София. Завършва висше образование в ТУ – София, специалност "Прецизна техника и уредостроене". Осем години е научен сътрудник във военно-промишления комплекс, където е главен конструктор на прибори от разработваната радиопредавателна и радиоприемна техника. През 1986 г. постъпва в ЦЛКИ-БАН и работи по научната програмата на Втория български космонавт, като участва в създаването на психофизиологичния комплекс "Плевен-87" за изследване на космонавти на станцията "Мир". Продължава да работи в Института за космически изследвания и технологии при БАН, секция "Аерокосмически системи за управление" и до сега, заемайки последователно длъжностите гл. асистент и доцент. Защитава докторска през 2010 година във ВА "Г. Раковски", специалност "Автоматизирани системи за обработка на информация и управление". Има издадени 3 монографии и е автор и съавтор на 150 научни статии и доклади. Научните й интереси са в областта на системния анализ, човешкия фактор и изследването на човека-оператор при работа в екстремни условия.

Целта на монографията е да покаже, че моделирането и изследването на човека в сложните технически системи е важен интердисциплинарен проблем, изискващ познания от различни научни области. Обоснован е системно-информационен подход към проблема.

Разгледана е организационно-техническата система на безпилотен летателен комплекс, както и мястото и ролята на операторите в нея. Направен е анализ на подходите за моделиране на човешкия фактор и е реализиран информационен имитационен модел на операторска дейност.

Описани са проведените окулографски изследвания, свързани с изучаването на особеностите на правилното разпределение на зрителното внимание на оператори на БЛА в процеса на тяхното обучение.

Монографията е ориентирана за научни работници, инженери, докторанти и широк кръг специалисти, интересуващи се от проблематиката за човешкия фактор в съвременните технически системи.