НОВИНИ

 

На проведения през месец април 2018 одит от TUV SUD Management Service GmbН беше установено, че в Института за космически изследвания и технологии – БАН е създадена и се прилага система за управление на качеството, съответстваща на изискванията на ISO 9001:2015. Издадени са сертификати.

ИКИТ-БАН обявява, че на 19 и 20.10.2018 г. ще се проведе курс за обучение на оператори на безпилотни авиационни системи (коптери) за операции ниво А1 (програма).

Курсът ще бъде проведен в съответствие с проектоизискванията на Европейската Агенция за Авиационна Безопасност (EASA) и на успешно завършилите ще бъде издаден сертификат за операции ниво А1 (коптери).

Записването за курса става след изпращане на e-mail на адрес irena.nikolova@mail.space.bas.bg, тел. 0885 353 212.  След получаването на потвърждение за записването е необходимо за се преведе по банков път таксата за курса по сметка в лева: IBAN BG14UBBS88883141475901, BIC – UBBSBGSF, ОББ АД, клон „Изток“, офис „Коперник“, Институт за космически изследвания и технологии - БАН и записването като основание за плащането „курс за оператори на БАС“. Броят на участниците в курса е ограничен.

Записалите се и платили курса ще получат по e-mail материали за предварителната подготовка до 15.10.2018. Изпитът ще се проведе по тестови материали.

Таксите за курса без ДДС са:

  • за лица, които не са служители на БАН -  180 лева;
  • за лица, които са служители на БАН (без ИКИТ) -  90 лева;
  • за лица, които са служители на ИКИТ - БАН -  безплатно.

Начало на курса е от 9.00 часа на 19.10.2018 в зала 309 на ИКИТ-БАН, София 1113, ул. акад. Г. Бончев №1, блок 1 (виж картата по-долу).

Отличие за изобретатели от ИКИТ-БАН

На международния иновационен форум INVENT ARENА 2018, проведен в град Тринец (Чехия), изобретателски колектив от Института за космически изследвания и технологии при БАН беше отличен със Златен медал и диплома за изобретението „Анти-дрон разузнавателна система, базирана на привързан аеростат“.

Изложба на Института за космически изследвания и технологии при БАН

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на втория български космонавт ген. Александър Александров, беше открита в Българската академия на науките. Оригиналните апарати и системи, разработени специално за програма "Шипка", с които са провеждани научни експерименти на борда на орбиталната станция "Мир", могат да бъдат разгледани до 22 юни в централното фоайе на БАН. В изложбата са включени още скафандърът и костюмът на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на научната програма. Организатор на изложбата е Институтът за космически изследвания и технологии – БАН.

По време на втория български полет в Космоса са извършени изследвания и експерименти в четири научни области. Приносът на българските учени в тях е съществен, а страната ни доказа, че потенциалът ни в тази научна област на бъдещето е много голям. С тези думи председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски откри изложбата по повод 30-годишнината от полета на ген. Александров.

В поздравителен адрес от президента Румен Радев до космонавта се казва, че с полета името на Александър Александров остава изписано със златни букви в историята на космонавтиката.

Над 50 научни експеримента, някои от които уникални и неповторими, бяха извършени по време на десетдневния полет, разказа ген. Александър Александров. Научният експеримент "Люлин", започнал тогава, продължава да се доразвива и днес. Дозиметър от серията "Люлин" в момента лети на спътник, който се приближава до Марс.

Научната програма "Шипка" представлява истински връх в българските космически изследвания, каза директорът на Института за космически изследвания технологии чл.-кор. Петър Гецов. Той припомни, че за първи път преди 30 години на космическата станция "Мир" са използвани микропроцесори българско производство и микрокомпютри на Българската академия на науките.

Десета конференция „Слънчеви Въздействия  Върху Магнитосферата, Йоносферата и Атмосферата“

Въпросът за това как се променя Слънцето и как тези изменения влияят върху човечеството става все по-актуален с бурното развитие на технологиите, от които нашата цивилизация е все по-зависима. Земята заедно с цялата Слънчева система се намира в атмосферата на Слънцето. Бурите в слънчевата атмосфера и предизвиканите от тях геомагнитни бури (така нареченото "космическо време") са заплаха не само за работоспособността на космическите апарати и високо летящите самолети, за здравето и дори живота на космонавтите и екипажите и пътниците на самолетите, но и за функционирането на наземната инфраструктура: телекомуникации, навигационни системи, електропреносни и газопреносни мрежи. Силните геомагнитни бури влияят и върху биосферата и в частност върху физиологичното състояние на човека. Дългосрочните изменения на слънчевата активност ("космически климат") са пряко свързани с промените на земния климат. Изясняването на механизмите и количественото характеризиране на приноса на променящата се слънчева активност за наблюдаваните климатични изменения има сериозни икономически, политически и социални последствия.

От 4 до 8 юни 2018 г. в Приморско се  проведе Десетата международна конференция "Слънчеви Въздействия  Върху Магнитосферата, Йоносферата и Атмосферата".  В работата на конференцията, организирана от секция "Космически климат" на Института за космически изследвания и технологии към БАН, взеха участие 76 учени от 15 страни. Бяха представени 94 доклада, посветени на всички аспекти на слънчево-земната физика: механизмите, управляващи активността на Слънцето и възможностите за нейното прогнозиране и въздействието на различните проявления на слънчевата активност върху земната система. Докладите  и трудовете на конференцията ще бъдат публикувани онлайн на  http://ws-sozopol.stil.bas.bg/.

В края на 2018 г. приключва текущата 5-годишна научна програма на Научния комитет по слънчево-земна физика SCOSTEP (Scientific Committee On Solar-TErrestrial Physics) към Международния съвет за наука (ICSU). Конференцията в Приморско е първият научен форум, на който беше възложено да обсъди следващата научна програма на SCOSTEP, фокусирана върху възможностите за прогнозиране на слънчевата активност и въздействията на нейните проявления върху Земята.

По време на конференцията беше организирана лятна школа за млади учени на тема "Слънце, космическо време и космически климат". Декан на лятната школа беше  проф. Dibyendu Nandi – ръководител на Центъра за върхови постижения в космическите науки в Калкута, Индия.

ИКИТ-БАН на Софийския фестивал на науката

От 10 до 13 май 2018 г. в София Тех Парк се проведе Осмото поредно издание на Софийския фестивал на науката (https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival). Фестивалът е едно от събитията в София в рамките на председателството на Съвета на Европейския съюз. Сред повече от 100-те мероприятия в рамките на четирите поредни дни на Фестивала беше и щандът на Коперник Академия, представен от доц. д-р Лъчезар Филчев от ИКИТ-БАН с доброволната подкрепа на Антоанета Йотова от Коалиция за климата, доц. д-р Любка Пашова от НИГГГ-БАН и Мария  Щерева - студент в УНСС. На щанда бяха представени материали за достъпа до данни от програмата Коперник на ЕС, както и основните услуги, които тя предоставя на потребителите, финансови механизми на програмата Horizon 2020, включително финансови механизми за малки и средни предприятия, стартиращи компании и бизнес инкубатори от ЕС, целящи разработване на иновативни приложения с използване на данни и информационни продукти от Коперник.
В рамките на Фестивала, на 13 май 2018 г. от 17:00 ч. в зала BASF лаборатория, беше изнесена  лекция от докторантът в ИКИТ-БАН Теменужка Спасова на тема: „Бърза помощ от Космоса“. Лекцията беше ориентирана към най-широка аудитория и запозна присъстващите с това как наблюденията на Земята от Космоса могат да се използват за предотвратяване и справяне с природните екокатастрофи. В рамките на лекцията беше направена демонстрация на обработка на радарни изображения за наблюдение на наводнение, снежна покривка и плаващ лед.

Снимка: Представителство на ЕК в България

Новини от ЕкзоМарс: Люлин-МО работи в орбита около Марс!

Изкуственият спътник Trace Gas Orbiter (TGO) по съвместния проект на Европейската и Руска космически агенции ЕкзоМарс пристигна до Марс през октомври 2016 г. По пътя до Марс нашият дозиметър Люлин-МО (част от руския неутроен детектор ФРРЕНД) работи безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, вече публикувани в списание ИКАРУС
(https://doi.org/10.1016/j.icarus.2017.12.034).
Началната орбита на TGO беше високоелиптична (примерно 96 000 х 300 км) с период около 4 марсиански денонощия. На 15 март 2017 г. започна деликатната фаза на аеродинамично забавяне в атмосферата с цел намаляване скоростта на спътника и понижаване на орбитата. Всички мощности на TGO бяха насочени към тази рискована операция, при която апаратът се нагрява и могат да се повредят и слънчевите панели, и апаратурата. Уредите за научни изследвания бяха изключени. На 20 февруари 2018 г. тази операция беше приключена успешно: TGO достигна орбита 1050х200 км!
На 12 март 2018 г. бяха проведени първите тестови включвания на научната апаратура.
След една година мълчание Люлин-МО заработи успешно!
TGO още не е достигнал работната си кръгова орбита с височина около 400 км и период 2 часа. За нейното достигане до средата на април 10 пъти ще бъдат включени двигателите на спътника. Но още от края на март очакваме включване на Люлин-МО в пълен режим на работа.

Образователен семинар "Чиста вода за устойчив свят"

На 22 март 2018 г. в Големия салон на БАН се проведе образователен семинар "Чиста вода за устойчив свят", организиран от Института за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) по линия на образователна инициатива "Космическо училище" във връзка с отбелязване на Световния ден на водата – 22 март, като обявената от ОOН тема за 2018 година е Nature for Water. Това е първият образователен семинар посветен на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-конкретно на приоритет 6 Чиста вода (Goal 6: Clean water and sanitation), приоритет 11 Устойчиви градове и общности (Goal 11: Sustainable Cities and Communities), приоритет 15 Живот на сушата (Goal 15: Life on Land). Събитието е посветено също на приoритет "Бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване" на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Специални гости и лектори на събитието бяха проф. Чен Джун от Националния център по геоматика на Китай и първи вице-президент на Международното общество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) и проф. Сонгниан Ли от Университета Райърсън в Торонто, Канада и касиер на Международното общество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS).

Повече информация ...

 


Тринадесета международна конференция
КОСМОС, ЕКОЛОГИЯ, СИГУРНОСТ – SES 2017

На 2 и 3 ноември 2017 г. се проведе организираната от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при Българска академия на науките тринадесетата поред Международна конференция "SPACE, ECOLOGY, SAFETY – SES 2017", тази година посветена на 60-годишнината от извеждането в орбита на първия изкуствен спътник на Земята и на 45 години от обявяването на България за космическа държава. Съорганизатори са Българското астронавтическо дружество и Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България, а финансовата подкрепа е от Фонд "Научни изследвания". И тази година домакин на Конференцията беше Руският културно-информационен център (РКИЦ) в София.

На тържественото откриване на Конференцията в Мраморната зала на РКИЦ присъстваха съветникът на Президента на Република България по сигурност и отбрана г-н Илия Милушев, зам. министърът на Образованието и науката проф. Иван Димов, зам. председателят на БАН чл.-кор. Костадин Ганев, представители на ръководства на университети и научни институти, наши и чуждестранни учени и специалисти и гости.

Повече информация ...


На Десетото национално изложение „ИЗОБРЕТЕНИЯ - ТРАНСФЕР - ИНОВАЦИИ – ИТИ’2017, проведено през месец ноември 2017 г., на изобретателски екип от Института за космически изследвания и технологии при БАН (ИКИТ-БАН) беше присъден златен плакет за отлично представяне с разработката "Системи за акустичен контрол на дронове".


 

ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА "КОСМИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ"
http://spaceschoolbg.eu/

КРЪГЛА МАСА
"КОСМИЧЕСКИТЕ НАУКИ И ТЕХНОЛОГИИ, ТЯХНОТО МЯСТО И РОЛЯ В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ"

в рамките на:
Тринадесета международна научна конференция "Космос, екология, сигурност" SES 2017

Руски културно-информационен център - 3 ноември 2017 г.

Повече информация ...

На тържественото събрание по повод Деня на народните будители, проведено на 1 ноември 2017 г. в големия салон на Българска академия на науките, Президентът Румен Радев и Председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски връчиха награди на млади и най-млади учени на академията в конкурсите "Професор Марин Дринов" и "Иван Евстратиев Гешов". Сред наградените са и двама млади учени от Института за космически изследвания и технологии при БАН - гл. ас. д-р Симеон Асеновски беше отличен в конкурса "Проф. Марин Дринов", а докторантката ас. Илина Каменова – в конкурса "Иван Евстратиев Гешов".

Повече информация ...

На състоялия се в полската столица Варшава през месец октомври 2017 г. Международен салон за иновации IWIS 2017 изобретателски колектив от Института за космически изследвания и технологии при БАН спечели един златен и един сребърен медал за иновации в областта на акустичен контрол на дронове.

На Международния технически панаир Пловдив 2017 г. за експоната "Енергоефективен безпилотен многороторен летателен апарат" колектив от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките и Темпекс ЕООД – Пловдив
е награден със Златен медал и Диплом.

ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ И УЪРКШОП ПО ПРОЕКТ
„ОБРАЗОВАНИЕ ПО НАБЛЮДЕНИЕ НА ЗЕМЯТА
ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СРЕДНИ УЧИЛИЩА“

От 8 до 12 септември 2017 г. в 7-мо СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград се проведе „Лятно училище EEOBSS“. Целта на лятното училище бе да запознае учениците от българските средни училища с теоретичните и практическите основи на наблюдението на Земята от Космоса, GPS, GNSS и Galileo технологиите и практическите приложения на спътниковите изображения в картографирането на земното покритие, екосистемните услуги и климатичните промени. Инициативата бе открита от директора на 7-мо СУ г-жа Лилия Стоянова, проф. днт Гаро Мардиросян и доц. д-р Лъчезар Филчев. Беше прочетен поздравителен адрес от директора на ИКИТ-БАН чл.-кор. дтн Петър Гецов. Сред официалните гости бяха зам.-кметът по култура и хуманитарни дейности г-жа Христина Шопова и инж. Василиса Павлова - старши експерт в РУО - Благоевград. В продължение на 5 дни преподаватели бяха проф. дтн инж Гаро Мардиросян и доц. д-р Лъчезар Филчев от ИКИТ-БАН, проф. дтн Димитър Димитров от НИГГГ-БАН, д-р Йоанис Манакос (CERTH-ITI, гр. Солун, Гърция) и проф. д-р Райнер Ройтер (OpticSense GmbH, Германия). Всички участници получиха „Сертификат за завършване“. На 13 септември 2017 г. в зала „22-ри септември“ в сградата на община „Благоевград“ се проведе уъркшоп EEOBSS, на който бяха представени и обсъдени текущите тенденции в обучението по наблюдение на Земята в средното училище в Европа и в България.

 Проект EEOBSS е финансиран от Правителството на Република България по договор (4000117592/16/NL/NDe), сключен между ИКИТ-БАН и Европейската космическа агенция (ЕКА) в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS). Мненията, изразени в тази публикация, по никакъв начин не отразяват официалната позиция на ЕКА.

 

ДИПЛОМИ И МЕДАЛИ ЗА ИЗОБРЕТАТЕЛИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИИ

Изобретатели от Института за космически изследвания и технологии – БАН са отличени с дипломи и медали от международното жури на Двадесетия юбилеен московски международен салон за изобретения и иновационни технологии “Архимед”.

Събитието се проведе от 16 до 19 май 2017 г. в Конгресно-изложбения център “Соколники” в Москва. Представени бяха повече от 700 изобретения и полезни модела от над 20 държави.

Експертната комисия и Международното жури удостои с дипломи и медали изобретателите от Института за космически изследвания и технологии в категориите: “Авиокосмическа промишленост” и “Наземен, морски и въздушен транспорт”,
както следва:

  • със сребърен медал – “МУЛТИРОТОРЕН ВЕРТОЛЕТ И ТАНДЕМ ВЕРТОЛЕТ” с автори чл.-кор. дтн Петър Гецов,
    д-р инж. Светослав Забунов и проф. дтн Гаро Мардиросян;
  • с бронзов медал - “СПЪТНИКОВ СПЕКТРОФОТОМЕТЪР ЗА МОНИТОРИНГ НА ОБКРЪЖАВАЩАТА СРЕДА” с автори чл.-кор. дтн Петър Гецов, проф. дтн Гаро Мардиросян, проф. дтн Живко Жеков и доц. д-р Стилиян Стоянов.

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СЛЪНЧЕВО-ЗЕМНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

От 30 май до 3 юни 2017 г. в хотел "Белвю", курортен комплекс "Слънчев бряг" се състоя за 9-та поредна година традиционно организираната от Института за космически изследвания и технологии към БАН Международна конференция по слънчево-земни въздействия - WS-9 На конференцията присъстваха 66 учени от 11 страни: България, Великобритания, Германия, Румъния, Русия, Сърбия, Хърватска, Турция, Украйна, Франция и Чехия. Бяха представени общо 75 научни презентации. След съгласието на авторите всички доклади и постери са публикувани за свободен достъп на уеб-страницата на конференциятаhttp://ws-sozopol.stil.bas.bg/.
Десет от участниците присъстваха на Конференцията благодарение на финансовата подкрепа на Фонд "Научни изследвания" -
Договор № ДПМНФ 01/16 от 29 май 2017 г.


ОБРАЗОВАТЕЛЕН СЕМИНАР ЗА УЧЕНИЦИ

На 26 април 2017 г. в Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките (ИКИТ–БАН) се проведе Образователен семинар за ученици, посветен на Международния ден на авиацията и космонавтиката. Семинарът е организиран по линия на инициатива „Космическо училище“ от ИКИТ–БАН, Българско астронавтическо дружество и Society for Conservation GIS – клон България. Участваха около 130 ученици между 7 и 12 клас от 6 столични училища – Първа английска езикова гимназия, Национална природо-математическа гимназия, Професионална гимназия по електроника, 3 СУ, 45 ОУ и 163 ОУ. Прочети още..

Заповед




 


ПРИЗНАНИЕ ЗА ИЗОБРЕТАТЕЛИ ОТ ИКИТ-БАН


C:\Users\Garo\Desktop\IMG_6631.JPG


В края на 2016 г. Съюзът на изобретателите в България присъди
ПРИЗ - СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ВИСОКО ТВОРЧЕСТВО
на трима изобретатели от Института за космически изследвания и технологии
при Българска академия на науките:
чл.-кор. дтн Петър Гецов, д-р инж. Светослав Забунов и проф. дтн Гаро Мардиросян


ПОКАНА към физически и юридически лица и техни обединения

за определяне на Асоциирани партньори по проект Център за Компетентност "Национален център за мониторинг на околната среда и защита живота и здравето на гражданите/населението на Р.България”

Във връзка с подготовка на проект изгражданеи развитие на Център за Компетентност
"Национален център за мониторинг на околната среда и защита живота и здравето на гражданите/населението на Р.България” по Компонент 3: „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“,
по процедура BG 05M2ОP001-1.002 „ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦЕНТРОВЕ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ“
на ОП „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ“ 2014-2020

От името на партньорите в проекта, се канят да участват в избора на Асоциирани партньори, по смисъла на § 1, т. 1 от ПМС №162/2016 г. всички физически и юридически лица и техни обединения, които са заинтересовани от реализирането на проект в областта на мехатроника и чисти технологии, и участват в изпълнението на дейностите по него, но не разходват средства от безвъзмездната финансова помощ.
Лицата и техните представители трябва да отговарят на критериите по т. 12.3 от Насоките за кандидатсване по процедурата.

Писмените заявления се подават в срок до 17 часа на 15 декември 2016 г. на електронен адрес: office@space.bas.bg

Към заявлението следва да се приложат:
  1. Декларация (относно избягване на конфликта на интереси за асоциирания партньор) - Приложение IIа
  2. Документи необходими за оценка на проекта - Приложение I

Насоки за кандидатстване

Център за компетентност НЦМОСЗЖЗ

Документите за участие и представянето на проекта за център за компетентност "Национален център за мониторинг на околната среда и защита живота и здравето на гражданите/населението на Р.България”" са публикувани на следните адреси: gsotirov@space.bas.bg,office@space.bas.bg

ДВАНАДЕСЕТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ 
“КОСМОС, ЕКОЛОГИЯ, СИГУРНОСТ - SES 2016”

На 2 и 3 ноември 2016 г. в Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София се състоя поредната Двенадесета научна конференция с международно участие “Космос, Екология, Сигурност - SES 2016”, организирана от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при Българска академия на науките (БАН), Българското астронавтическо дружество (БАД), Представителството на РОССОТРУДНИЧЕСТВО в България и Фондация “Устойчиво развитие за България”. Тази година Конференцията е посветена на 35-годишнината от извеждането в Космоса на двата български изкуствени спътника на Земята “България 1300”.

  

Повече тук ...


ВИСОКО ПРИЗНАНИЕ ЗА УЧЕН ОТ ИКИТ-БАН

На празнична церемония по повод Деня на Народните Будители, провела се в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, с признанието „Будител 2016”, бяха отличени и наградени личности и институции с будителски дух. В категория „личност” беше отличен и проф. дтн инж. Гаро Мардиросян от Институт за космически изследвания и технологии при БАН. Високото признание той получава за популяризирането на научни знания в продължение на повече от 40 години. Автор е на 9 книги, 3 от които научнопопулярни, а останалите поради лесния за възприемане език и стил са достъпни за широка читателска аудитория. Има около 400 научнопопулярни материала в повече от 30 печатни и електронни медии.


Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) – БАН обявява, че организира курс за оператори на безпилотни летателни апарати (коптери и самолети) на 16 и 17 ноември.
Курсът ще се проведе в сградата на ИКИТ – БАН на адрес: 1113 София, ул. Академик Г. Бончев № 1, бл. 1,
по приложената програма.

Програма

Цена на курса 230 лв.
Записване на курса на тел.: 02 988 35 03 и E-mail: office@space.bas.bg


ExoMars TGO пристига до червената планета!
Гледайте на живо пристигането на станцията и кацането на модула SCHIAPARELLI
http://m.esa.int/Our_Activities/Space_Science/ExoMars/Watch_ExoMars_arrival_and_landing


Трета европейска конференция за опазване на природно и културно наследство
с геоинформационни технологии

На 11 и 12 октомври 2016 г. се проведе Третата Европейска SCGIS (Society for Conservation GIS) конференция „Геоинформационни технологии за опазване на природно и културно наследство” /Third European Society for Conservation GIS Conference “Geoinformation technologies for natural and cultural heritage conservation”/ в гр. София. Конференцията се организира като съвместна инициатива на Института за космически изследвания и технологии към БАН, Европейските клонове на организацията Society for Conservation GIS (SCGIS Chapter Bulgaria и SCGIS Chapter Slovenia), Географския институт Антон Мелик към Словенската академия на науките и изкуствата, ЕСРИ България и Българското географско дружество.

Повече информация можете да намерите тук....

През периода 26 до 30 септември 2016 г. със съдействието на Института за космически изследвания и технологии – БАН се проведоха тържествата посветени на живота и делото на световно известния учен от български произход, изтъкнат авиокосмически инженер, специалист по космическа техника и ракетни двигатели проф. д-р Виден Табаков (1919 - 2015).

Повече информация

 

 


На Международния технически панаир Пловдив – 2016 представеният от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките и Консорциум Българска дрон академия експонат “Безпилотна авиационна система (БАС) за радиационно разузнаване” беше отличен с Диплом и Златен медал.
БАС е предназначен за извършване на радиационно разузнаване на местност, търсене и откриване на източници на гама-лъчене и картиране. Данните се предават в сървър, откъдето чрез Интернет постъпват при потребителя за наблюдение в реално време за последваща обработка и оценка на радиационната обстановка.
Авторски колектив: чл.-кор. дтн Петър Гецов, проф. д-р Димо Зафиров, Иван Вълчинов, Станимир Огнянов, Дияна Вълчинова, инж. Владимир Маринов и проф. дтн Гаро Мардиросян.
На Института за космически изследвания при БАН бе присъдена и специална грамота за “Динамичен иновативен дебют на 72-ия Международен технически панаир”.

     

Можете да разгледате дипломата тук: Диплома


Фонд НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ връчи благодарствени грамоти
на учени от ИКИТ-БАН

  


На 11 юни 2016 г. в Университета в гр. Нинбо (Китай) беше подписан Меморандум за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа за създаване на Център за технологичен трансфер в областта на науката и технологиите.
От страна на Българска академия на науките Меморандумът подписа директорът на Института за космически изследвания и технологии чл.-кор. проф. Петър Гецов.

повече


На проведената от 25 до 28 май 2016 г. в Пловдив ХІІ международна изложба
„Хемус 2016 – Отбрана, Антитероризъм, Сигурност“
Институтът за космически изследвания и технологии при БАН беше отличен с диплом и почетен плакет.


  


На тържествено събрание в Руския културно-информационен център в София на 12 април 2016 г. по повод Деня на космонавтиката и 50-годишнината от полета на Юрий Гагарин в Космоса бяха наградени учени от Института за космически изследвания и технологии при БАН: чл.-кор. Петър Гецов с медал, а проф. Цветан Дачев, проф. Гаро Мардиросян, доц. Таня Иванова и д-р Красимир Стоянов – с почетни грамоти

  


За четвърти пореден път Институтът за космически изследвания и технологии при БАН е съорганизатор
на провежданото в 142 града в света Международно състезание на НАСА “PACE APPS CHALLENGE – 2016”.
В България то се проведе на 23 и 24 април 2016 г. в София, Пловдив и Бургас.

Първи данни от дозиметъра Люлин-МО на борда
на спътника TGO на съвместния проект на ЕКА и Роскосмос ЕкзоМарс

На 06.04.2016 г. от Европейския център за управление на полетите (ESOC) в Дармщад – Германия беше направено първото тестово включване на неутронния спектрометър ФРЕНД и на неговия дозиметър Люлин-МО на борда на спътника TGO на съвместния проект на ЕКА и Роскосмос ЕкзоМарс.
TGO беше изстрелян на 14.03.2016 г. към Марс от космодрума Байконур.
ФРЕНД е създаден в Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН), а дозиметърът Люлин-МО е създаден в Института за космически изследвания и технологии-БАН по договор с ИКИ-РАН и Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките.
Анализът на първите данни, получени от дозиметъра Люлин-МО показват, че той функционира нормално във всички предвидени режими на работа. Получени са данни за радиационните условия в междупланетното пространство на разстояние около 7,5 млн. km от Земята. Средната измерена доза от галактичните космически лъчи е 15 микрогрея в час, средният поток частици е 2,9 cm2/s.
До 24.04. 2016 г. е предвидено да се завърши тестването и въвеждането в експлоатация на всички системи на спътника TGO и да започнат периодични научни изследвания. Очаква се ФРЕНД и дозиметърът Люлин-МО да работят по време на целия етап на прелитане до Марс.

Създадена в ИКИТ-БАН апаратура участва
изследването на планетата Марс

Eдин от най-интригуващите съвременни научни въпроси e дали някога е съществувал живот на Марс. За да дадат отговор на този въпрос Европейската космическа агенция (ЕКА) и Руската държавна корпорация “Роскосмос” разработиха програмата “ЕкзоМарс” за изследване на планетата Марс. Този проект предвижда изстрелване на спътник за научни изследвания на Марс (TGO) и на десантен модул EDM (“Скиапарели”) през 2016 г., на марсоход и платформа с научни апаратури за изследвания на повърхността на Марс прз 2018 г.
На 14.03.2016 г. в 11:31 ч. българско време от космодрума Байконур с ракета “Протон-М” бяха изстреляни в Космоса спътника TGO и десантния модул EDM (“Скиапарели”) – първи етап от проекта “ЕкзоМарс”. Пътуването на TGO до Марс ще продължи до октомври 2016 г., като 3 дни преди достигане до атмосферата на Марс ще се осъществи отделянето на EDM от TGO и кацането на EDM на Марс. След това TGO ще влезе в силно изтеглена елиптична орбита около Марс с постепенно намаление на височината и установяване в кръгова орбита на височина около 400 km. През декември 2017 г. ще започне т.нар. Научна фаза на TGO, която ще продължи около 5 години.
Научната апаратурата на орбиталната станция TGO включва: комплекс за изследване на състава на атмосферата и климата; спектрометри за откриване и изследване на малки газови примеси – метан и следи от други газове в атмосферата с концентрация под 1% (водни пари, азотни окиси, ацетилен) с възможен биологичен или геоложки произход; неутронен детектор “ФРЕНД” за събиране на данни за наличие на воден лед под повърхността на планетата до 1 m дълбочина, част от който ще бъде и българо-руския дозиметър “Люлин-МО” за изследване на радиационните условия по трасето до Марс и в орбита около Марс; камера с висока разделителна способност за картографиране на повърхността и търсене на подходящи за кацане места.
През 2012 г в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ-БАН) беше получена покана от директора на Института за космически изследвания на Руската академия на науките (ИКИ-РАН) акад. Лев Зеленый за участие в ЕкзоМарс с дозиметрични апаратури и беше сключен тристранен договор за съвместни радиационни изследвания в рамките на проекта ЕкзоМарс между ИКИТ-БАН, ИКИ-РАН и Института за медико-биологични изследвания на РАН (ИМБП-РАН). Дозиметрите са разработени и произведени в ИКИТ-БАН, а финансирането на разработката на дозиметрите Люлин-МО за ФРЕНД е от ИКИ-РАН.

Дозиметър “Люлин-МО”, част от научната апаратура “ФРЕНД”
на борда на спътника TGO.
Габарити: 160 х 100 х 45 mm; Маса: 0.7 кg;
Енергоконсумация: 3 W;
Обем на данните: 250 килобайта/ден.

 

 

ФРЕНД и дозиметъра Люлин-МО

 

 

Научните задачи на експериментите Люлин–MO и Люлин–MЛ на борда на TGO 2016 и научната платформа 2018 г. са:
• Измервания по трасето на полета до Марс, в орбита около Марс и на повърхността на планетата на основните дозиметрични параметри и определяне на радиационните дози в електронните компоненти, както и дозите в човешкото тяло, които ще бъдат получени при бъдещи пилотирани полети. Данните от дозиметъра и неутронния детектор ще се използват за оценка на пълната доза от заредените частици и неутроните.
• Определяне на дневните и сезонни вариации на радиационните параметри в орбита около Марс и на повърхността му.
• Сравнение на резултатите от измерванията в орбита около Марс и на повърхността му.
• Получаване на нови данни за усъвършенствуване на съществуващите модели на радиационната обстановка в междупланетното пространство и на Марс, и оценка на радиационния риск за екипажите на бъдещи пилотирани полети.
Първото включване на апаратурата Люлин-МО на борда на TGO е планирано за 4–5. 04. 2016 г. Тогава ще започне и анализирането на получените данни.
Колективът от ИКИТ-БАН, разработил експеримента и апаратурата е с ръководители проф. дфн Йорданка Семкова и проф. дфн Цветан Дачев, и включва учените и специалисти Стефан Малчев, Пламен Димитров, Борислав Томов, Юри Матвийчук, Росица Колева, Венцислев Митев, Светослав Чакъров и Красимир Кръстев.

В края на изминалата 2015 година Институтът за космически изследвания и технологии при БАН беше награден на „Тесла Фест“ в Сърбия освен с грамота и златен медал, и с купа GRAND PRIX за цялостно изобртателско творчество през 2015 година.